Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
събота, 13 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Кюстендил чества 130 г. от рождението на поета Емануил Попдимитров

Kmeta.bg от Kmeta.bg
октомври 30, 2015
в Кюстендил
Време за четене: ~ 3 мин.
12 1
0
5f2b6f33 26ee bdb9
14
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

5f2b6f33 26ee bdb9

Кюстендил отбелязва 130-годишнината от рождението на поета Емануил Попдимитров. Общината ще почете паметта и творчеството му от 14.00 часа в сградата на художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора”. В събитията, посветени на годишнината, участват също Регионална библиотека „Емануил Попдимитров” и художествената галерия, посветена е и на Деня на народните будители.

В празничната програма е включено представянето на електронен био-библиографски указател “Емануил Попдимитров”. В събитието също ще участва Национален литературен музей с изложба за Емануил Попдимитров. Почетен гост ще бъде д-р. Светла Попдимитрова, дъщеря на поета.

Попдимитров е роден през 1885 г. в Груинци, Западните покрайнини. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил (1904). Записва философия в Софийски университет ”Св. Климент Охридски”, но е изключен, тъй като е един от многото студенти, освиркали Цар Фердинанд пред Народния театър през 1907г. На церемонията по откриването на театъра Фердинанд отрежда на студентите и обикновените софиянци ролята на улични акламатори и ограничава достъпа им до сградата, който е запазен само за лица, близки до властта. Царят посяга на автономията на университета в София, като го затваря за половин година, за да задуши, както той смята, дейността на неудобни преподаватели, които пишат критики срещу него. Фердинанд смята, че университетските среди са поклонници на анархизма. По негова заповед всички предопаватели в СУ са уволнени, студентите – изключени и изпратени в казарми или интернирани.

След разпускането на университета, Попдимитров заминава да учи във Франция и в Швейцария.  Връща се в родината и работи като учител в Лом и Хасково (1912-1914). Участва в Първата световна война като преводач на Южния (Солунски) фронт и в Главната квартира на армията в Кюстендил.

След войната се установява в Кюстендил (до 1923), преподавайки френски език в Кюстендилската гимназия и философия във Висшия педагогически курс. През 1923, заедно със семейството си, се установява в София. Частен доцент (1923-1943) в Катедрата по сравнително литературознание на Софийски университет.

Поетът се утвърждава като творец преди всичко със 17-те си „Женски портрети“ от стихосбирките „Сънят на любовта“ и „Песни“ и с пейзажните си стихотворения. За пръв път печата стихове през 1907 в сп. „Художник“. Сътрудничи на списанията „Демократически преглед“, „Художник“, „Съвременна илюстрация“, „Факел“, „Звено“, „Хризантеми“, „Слънце“, „Везни“, „Огнище“, „Парнас“, „Наши дни“, „Хиперион“, „Чернозем“, „Ек“, „Пламък“, „Българска мисъл“, „Съдба“, „Предел“, на вестниците „Развигор“, „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Час“, „Литературен живот“ и др.

Твори във всички литературни жанрове – лирика, лиро-епически поеми, художествена проза, драматургия, литературна теория и критика. Създава произведения за деца – стихове, поемки, приказки, „драматични поеми“. Автор е на философски студии.  Пръв в България прави системен анализ на Бергсоновите естетически възгледи (кн. „Естетиката на Бергсона“). Стихосбирките „Сънят на любовта“ и „Песни“ бележат еволюция към имресионистичен символизъм, изпъстрен с реалистични елементи.  Стихосбирките „Сънят на любовта“ и „Песни“ бележат еволюция към имресионистичен символизъм, изпъстрен с реалистични елементи. Попдимитров работи и като преводач от румънски, латински, френски, немски, италиански, сръбски, руски, иврит и др. езици. 

Попдимитров подпомага българите в Западните покрайнини, като създава вестниците „Западни покрайнини“ и „Западно ехо“ и изгражда организации, които помагат на бежанците да намерят дом и препитание. Той успява да включи български представител на Петия конгрес на малцинствата в Женева през 1929г. Резултатът е признаването на съществуването на българско малцинство в Югославия, чиито интереси се нуждаят от защита. 

Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет на бежанците е създаден Научен институт “Западни покрайнини”, включващ 44 известни имена на българската наука и изкуство, като Стилиян Чилингиров, Тихомир Павлов, професор Анастас Иширков, професор Йордан Иванов, професор Стефан Младенов, професор Георги Генов, Александър Теодоров-Балан и други. Целите на института са да събира и опазва материали за българския характер на населението от Западните покрайнини.

ИРЕН

Наведен, на пейка самотна седях уморен

сред някакъв шумен и стар булевард непознат.

Ехтеше тълпата пред мене в стохилядний град.

наведен, на пейка самотна седях уморен

                                              и мислех за тебе, Ирен!

 

Аз мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен,

как пътя ми с тръне съдбата навеки постла,

а сивата Грижа над мене наведе крила.

и мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен

                                              за моята младост, Ирен.

 

Припомних си вашето знаме и праздничний ден,

ръцете, косите и твоите бледни черти,

на ранна бе смърт обещата, обречена ти!

Припомних си светлото знаме и празничний ден

                                              и горко заплаках, Ирен!

 

А после: и тъмния креп над вратите развян,

воал и кандило… и бледно и строго лице,

и твойте за път безнадежден скръстени ръце!

Припомних си тъмния креп над вратите развян

                                              и плаках за тебе, Ирен…

 

И ето – в разгара ликуващ на слънчеви ден –

аз пак се намерих след стар булевард непознат,

ехтеше тълпата безгрижна в стохилядний град,

а тъжен, в разгара ликуващ на слънчеви ден –

                                              аз плачех за тебе, Ирен.

 

Предишна Статия

Явор Хайтов подкрепи Николай Иванов за кмет на Враца

Следваща Статия

Медицинският университет ще чества на 2 ноември своя празник

Свързани Статии

В Кюстендил откриха атракционен въжен парк
Кюстендил

В Кюстендил откриха атракционен въжен парк

юни 2, 2026
120
car 2854658 640
Кюстендил

Кюстендил въвежда онлайн плащания за синя зона

март 5, 2026
132
Кюстендил осигурява топъл обяд за 240 нуждаещи се
Кюстендил

Кюстендил осигурява топъл обяд за 240 нуждаещи се

февруари 3, 2026
111
Кметът на Кюстендил представи първия випуск медицински сестри
Кюстендил

Кметът на Кюстендил представи първия випуск медицински сестри

декември 3, 2025
129
Общините с нови предложения за управление на отпадъците от опаковки
Кюстендил

Кюстендил няма да увеличава данъци и такси

октомври 21, 2025
107
Две сестри стeнописват детското отделение на болница в Кюстендил
Кюстендил

Две сестри стeнописват детското отделение на болница в Кюстендил

октомври 16, 2025
118
Следваща Статия
Медицинският университет ще чества на 2 ноември своя празник

Медицинският университет ще чества на 2 ноември своя празник

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

Къде в Европа е най-лесно да работим от вкъщи?

Къде в Европа е най-лесно да работим от вкъщи?

юни 13, 2026
Китай унищожава европейската химическа индустрия

Китай унищожава европейската химическа индустрия

юни 13, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • TOP JOBS