
Гражданите на Община Кюстендил не приемат настаняването на незаконни емигранти в Кюстендил и региона, заявява категорично кметът Петър Паунов. Той излезе със специално изявление по повод възможността да бъдат настанени бежанци на територията на Кюстендилска област.
“Няма да допуснем напрежение на държавната ни граница”, се казва в позицията на Паунов. Градоначалникът е категоричен, че опитът за настаняване на незаконни емигранти би било “грубо погазване на равнопоставеността на гражданите в Република България и нарушаване на човешките им права и свободи”.
Паунов посочва, че кюстендилският регион от години е репресиран от страна на държавата. “Липсват облекчения за икономиката и инвестициите, а малките населени места са оставени без достъп до европейските средства за повече от 10 години”, казва кметът. Според Паунов отношението на държавата към Кюстендилско проличава и в изявление на представител на парламента на 21 октомври (бел. ред. визират се думи на Илиян Тодоров от “Атака”), в което се посочва готовността за настаняването на бежанци в региона. “До този момент нито една българска държавна или неправителствена организация не е отправила искане, запитване или дори намек за подобна възможност”, казва кметът на Кюстендил.
Ако все пак в областта бъдат настанени емигранти, “това ще е ясен знак за липсата на какъвто и да е диалог между държавните институции и местната власт”, като в това число включва Общината и Общинския съвет, според Паунов. Такъв акт, смята още той, ще е пореден удар по доверието в националните органи за управление.
“Гражданите на Община Кюстендил не приемат настаняването на незаконни емигранти в Кюстендил и региона, защото това ще доведе до увеличаване на престъпността, посегателства върху етническия мир и заплаха за националната сигурност, отчитайки близостта ни до държавната граница с Република Сърбия и Република Македония”, продължава позицията на Паунов.
Той отправя призив към всеки, който има намерение в региона да бъдат настанени бежанци, “да поеме цялата отговорност пред изстрадалия български народ в пограничните райони”.








