След големия успех миналата година, когато направиха мегапортрет на Майстора върху декар и половина площ на паважа на централиня пл.Велбъжд, възпитаниците на школата "Новите майстори" в Кюстендил и ръководителят на артформацията са в ново предизвикателство. От няколко дни, всъщност в късните вечери, те рисуват саламандър, или по-известен като дъждовник. Върху близо 300 стъпала, водещи към Хисарлъка, по които вървят предимно разхождащи се и природолюбители. Не и масовият кюстендилец, кой ще катери толкова стъпала и да се задъхва. Тук младите майстори откриха вдъхновение и творчески хъс и рисуват неуморно.
Евгени Серафимов, шефът на школата, е завършил педагогика на изобразителното изкуство в ЮЗУ "Неофит Рилски", а след това в СУ. От 15 години е преподавател по предмета в кюстендилско училище. Носител е на наградата "Константин Величков", връчван ежегодно от Министерствоот на образованието за висок професионализъм. Гената, както му казват приятелите, тази седмица е в непрекъснато движение – почти денонощно, докато композицията им "Саламандър" най-накрая се получи. Не изпуска кутията с боя и четката и непрекъснато наставлява, провокира и насърчава малките ходожници, разположени всеки на позиция по стълбите под Хисарлъка.
– Отново сте в жанра мега изкуство.
– Да, вече стана традиционно лятото да се занимаваме с мега, с изкуство на голям формат. Всъщност след "Майстора на 1 декар" м.г. бяхме задължени да направим нещо ново. Но сега отиваме вертикално, не хоризонтално – не площад, а стълби. Едно много, много стръмно стълбище, с 250 стъпала. Правим един от обитателите на нашата Осоговска планина – дъждовника. Всъщност си е голямо предизвикателство. Не защото е вертикално. Всъщност се получава 3D изображение. Стъпалата имат вертикална и хоризонтална повърхност. Много е интересно, че като се погледне вертикално, дъждовникът е дълъг около 80 м. и е почти в реалната си форма – черен на жълти петна. Когато обаче дронът се качи нагоре и се погледне и го заснеме отгоре, той се разтяга до 180 метра. И от черен постепенно става жълт. Всъщност използваме креативността на терена. Тази трудност за нас се яви вдъхновение да се направи нещо много интересно. Един дъждовник по два начина.
– Саламандър или дъждовник?
– Това е дъждовник от рода на саламандрите, това е латинското му име. В България, в нашия край, се знае като дъждовник, защото може да се срещне и забележи или след дъжд, или вечер, когато е влажно.
– Цялата ваша школа "Новите майстори" работи върху стълбището?
– Работя с 20 деца от моята школа. Но идват още 40-50 доброволци – деца, които са разбрали за проекта ни, или които живеят в непосредствена близост до стълбището. Идват със собствените си четки. Така, че работим с около 80 деца. Аз и моята съпруга и един приятел, също художник – сме нещо като ръководители. Голямо предизвикателство. Саламандърът вече се оформя, но има още много работа.
– Децата работят с много хъс, личи си.
– Децата са неуморни. Мисля си, че ако се наеме една строителна бригада и само да боядиса, не да рисува стълбището, ще им трябват около две седмици. И какви ли не оплаквания ще има – ние възрастните обичаме да се оплакваме. А децата се справиха за три вечери. Което е много показателно. Работят с много хъс. Имаше деца на по 5 годинки. Които – бабата стои отстрани и го чака. А то рисува до 22 ч. до 22 ч. и половина – неуморно с четката.
– Колко материали ще използвате?
– Слава, богу, младежко сдружение от града отново ни повярва и ни финансира. Както и м.г. Материали – колкото миналата година за Майстора. 200-300 л. боя ще отиде.
– Целият град чака да завършите и ви подкрепя…
– Искам да кажа нещо. Обадиха ни се от един хотел и ни питаха: "Можем ли да храним децата?" И всяка вечер ни носят храна и напитки. Безплатно. Дори и името не искат на им се казва. "Много ни кефи идеята и искаме да сме част от нея", казват. А знаете как е в малкия град. И това, че кюстендилци са особени хора (смее се).
– За разлика от миналогодишното ви мега пано "Автопротрет на Майстора" върху декар и половина на пл. Велбъжд, когато творбата ви беше видяна от стотици и хиляди, разбра за нея едва ли не целият свят, то сега се концетрирахте върху едно стълбище, по което минават малко хора, защото е много стръмно. Как ще стане популярен саламандърът ви дъждовник?
– Отново се правят клипове на целия мейкинг, ще има и финален клип и той ще бъде публикуван в YouTube. И пак ще обиколи целия свят. Засега интересът – и преди да сме завършили композицията, е много голям. Дори и първите качени кадри предизвикаха много въпроси и споделяния. Ще се получи нещо много интересно, нещо което много ще се хареса.
– А и дано повече хора минат по стълбището, боите ви са трайни и ще издържат с години под стъпките им и на дъждовете и изобщо.
– Да. Имаше много хора, които – докато работехме, спираха с колите си да питат, бяха си направили труда да дойдат да видят какво се случва, как върви всичко. Това е добре. Всъщност това е и една от целите ни. Освен чисто артистичната страна на проекта – да се направи една хубава визия в нашия град, идеята е да се отиде, да се качиш на Хисарлъка. Това е една не по-малка провокация.
– Кога и финалът на композицията?
– В събота вечерта. С пърформънс. Първоначално цялото стълбище ще се покрие с цветни платове. Ще има една хореография, след това – група по зумба. Точно такава е стилистиката на композицията ни, нещо по-модернистично, по- авангардно. Това ще е официалното откриване.
– Кое ще новото ви предизвикателство, новата ви мега тема?
– Това, което правим сега с дъждовника, ни подказа идеи и теми за още две години нататък. Имаме вече тема, но няма да я споделям сега, за да не я изхабим. Продължаваме.
