Лазаровден е! Православните християни почитат най-голямото чудо, с което Исус Христос показва Божествената си сила. Именно заради това чудо започват последните му земни дни.
Лазар бил негов ученик, двата били като братя. Но Лазар се разболял тежко. Исус пък бил далеко. Докато сестрите му Мартa и Мария (според някои Мария-Магдалина) изпратят вестоносци при Учителя, за да му кажат, че Лазар е много болен, той издъхнал в град Витания. Опечалени, сестрите му спазили традицията от онези времена и положили тялото му в пещера, a входът затворили с тежък камък.
Исус пристигнал във Витания четири дни след кончината на Лазар. Опечалените роднини го завели до пещерата-гроб на ученика му.
Учителят застанал пред пещерата и наредил: "Дигнете камъка". Смутена, Марта, възразила: "Мирише вече; защото е от четири дена”.
Исус обаче извикал на висок глас: "Лазаре, излез вън!”. И починалият преди дни ученик излязъл с повити ръце и нозе в погребални повивки.
Чудото станало пред очите на мнозина, а мълвата за него бързо се разнесла. То предизвикало негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решил да улови Исуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Така започват последните дни от земния живот на Спасителя и неговите мъки в Страстната седмица.
Според преданието Лазар живял 30 години след възкресението си, станал епископ на гр. Китон (днешна Ларнака, остров Кипър).
Името на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги е в събота.
На този ден в българските народни традиции се изпълнява обичаят лазаруване.Днес обаче няма да има нито лазарки, нито плетене на венци, нито песни, нито обикаляне по къщите, нито наричания за здраве и берекет. Защото е в сила извънредното положение с ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса и трябва да се спазват правилата за гражданска изолация.
Според народните поверия празникът се счита за ден на неомъжените жени, които изпълняват обичая лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които оплитат за празника Цветница, който е утре. Те са пременени в традиционни фолклорни носии.
Лазаруването е стар български обичай, в който участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. Те обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов, здраве, плодородие и семейно благополучие.
Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците, а той ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.
В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Днес имен ден празнуват всички, които носят някое от имената Лазар, Лазара, Лазарка, Лазарин и Лазарина. На Лазаровден празнуват и някои мъже с име Лъчезар, независимо, че официалният им имен ден е на 28 октомври – в деня на света велокомъченица Параскева.
