За по-младите поколения времето на комунизма е само странни истории, които на някои изглеждат страшни, на други-по своему екзотични. Този период обаче е оставил своите следи в много аспекти от историята на нашата държава.
Неизбежна част от наследството на страните, които бяха зад “желязната завеса”, са сградите от времето на комунизма. Някои от тези архитектурни творения са имали ужасяващо предназначение, други са просто с колосални размери или характерните недодялани ъгловати форми, трети са зловещи в своята разруха. На всички от тях приляга определението “страховити” и сега ще разгледаме някои от стотиците примери на характерната за тоталитарните режими монументална и прекалено грандиозна архитектура.
Мавзолеят на Георги Димитров е построен през 1949 г. в центъра на София, срещу Националната художествена галерия, с цел да бъде съхранявано балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Архитект е Георги Овчаров, в проекта участват също Рачо Рибаров и Иван Данчов. Мавзолеят е изграден почти напълно за изключително кратко време.
Смъртта на Георги Димитров настъпила на 2 юли, а мавзолеят е почти готов на 10 юли. След демократичните промени, на 17 юли 1990 г., е взето решение мумията да бъде погребана. Това е извършено още същата нощ на Централните софийски гробища. След това се водят дебати за съдбата на сградата, докато на 21 август 1999 г., след правителствено решение, тя е разрушена.
Ларгото на София се нарича комплекс от обществено-административни сгради и други архитектурни обекти в центъра на града, около площад “Независимост “. Комплексът е построен в началото на 50-е тодини на ХХ век. Проектът е дело на колективен труд, в който участват български архитекти и някои чуждестранни консултанти. На снимките може да видите строежа на Ларгото в средата на миналия век, изглед от 1984 г. и съвременния му вид.
Ларгото е построено върху руините на софийския център след бомбандировките по време на Втората световна война и е пример за типична сталинистка архитектура. Изпълнена е по-голямата част от предвидения архитектурен ансамбъл – сградите на Министерството на тежката промишленост (днес на Министерски съвет) и Централния универсален магазин (ЦУМ), а от другата страна на уличното платно – Министерството на електрификацията (днес Президентството) и хотел “Балкан” (днес “Шератон”).
На западната страна на площада, срещу Партийния дом е бил планиран 14-етажен Дом на съветите, но той не е изграден. На снимките може да видите строежа на Ларгото в средата на миналия век, изглед от 1984 г. и съвременния му вид.
Паметникът на връх Бузлуджа е построен през 1981 г. по проект на архитект Георги Стоилов в чест на 90 години от Бузлуджанския конгрес, когато се приема, че са положени основите на комунистическата партия у нас.
Общата височина на паметника е 70 метра, а най-високата му част е пилон с вградени две 12-метрови петолъчки, за които се смята, че са рубинени.
През 1992 г. сградата е одържавена и запечатана, след което започва да се разграбва и е оставена на саморазрушение.
По решение на правителството през 2011 г. комплексът е прехвърлен безвъзмездно на БСП. По този начин е изглеждал паметникът в годините на неговата слава.
