Известният Жан-Алфрeд-Вилeн Марe е френски актьор, писател, скулптор, художник, каскадьор, протеже и дългогодишен участник във филмите на френския сценарист и режисьор Жан Кокто. Той е един от най-известните актьори във френското кино от 40-те и 50-те години на XX век. Снима се в над 70 филма. Като дете мечтае да стане актьор, но на два пъти му е отказван прием в драматични училища. По време на Втората световна война работи в киното и на сцената. След като съюзниците си връщат Париж през август 1944 г., Маре се присъединява към Втора френска бронирана дивизия като шофьор на камион и превозва гориво и муниции до фронта. От 1942 до 1944 г. е женен за актрисата Мила Парели. Най-известни са ролите му в Красавицата и звярът (1946) и Орфей (1949), и двата режисирани от Жан Кокто. Маре играе едноименния герой във филма във „Фантомас“ (1964) и всичките му продължения. Той е бисексуален. Негов спътник в живота е поетът и режисьор Жан Кокто, с когото са заедно над 25 години, чак до смъртта на Кокто в края на 1963 г. Маре оставя на гроба му посланието „Аз не плача, Жан… Ще заспя. Заспивам, гледайки те, и ще умра, защото оттук нататък само мога да се преструвам на жив.“
През 1963 г. Маре осиновява син на име Серж Айал (род. 1942 г., самоубил се през 2012 г.), чиято майка е негова приятелка. Жан Маре умира на 84 години от сърдечно-съдови заболявания на 8 ноември 1998 г.
"Жан Маре е закърмен в тревога и от пеленаче расте разочарован от света", казва един от биографите му. Според някои хладнокръвното безразличие, с което приема хората през целия си живот, се усеща и в ролите на знаменития актьор. Сестричката му умира, малко преди да се роди. Майка му – Жана Мадлен го ражда, потънала в скръб по дъщеричката си. Почти не се радва на сина си, защото е в дълбока депресия. Жан е съвсем малък, когато тежката обстановка в къщи, разделя родителите му. Майка му го отглежда с постоянното натякване, че не е момиче. Вероятно за да запълни празнината в сърцето си. А Жан, може би подсъзнателно, за да го заобича майка му, "отговаря" на желанието й, като често се преоблича в момичешки дрехи. Лицето му е нежно и докато е малък, на улицата го взимат за момиче. На него започва да му харесва "втората" му самоличност.
Майка му така и не може да се вземе в ръце след загубата на дъщеря си. Случва се да изчезва някъде, и тогава за Жан се грижат леля му и баба му. Чак след години Жан разбира и двете жестоки истини – че майка му не го обича, а в периодите, в които изчезвала от къщи, е била в… затвора. Жана Мадлен била клептоманка и измамница. Лишен от родителска любов, младият Жан минава през "училището на улицата". Красивото му лице спечелвало бързо доверието на хората, и той се възползвал от това. Научил се да лъже, да краде, да обижда и да се бие. Бил слаб ученик и постоянно го изключвали от училищата, в които учи. В свободното си време, обичал да се усамотява и да рисува. Харесвал склуптури, и докато се шляел из града, често се заседявал пред някоя от тях. Голямата му мечта обаче била да стане актьор. Житейските "роли" на хулиган му пасвали идеално, и той бил уверен, че може да изиграе всяка от тях – в прекия и в преносния смисъл на думата.
