
На Световния ден на здравето е време да се замислим за живота на лекарите у нас. Хората, които са прекарвали безсънни нощи над тежките учебници, за да могат с Хипократовата клетва да поемат отговорността и дълга да се посветят на най-благородната професия. Професия, която за всеки един от тях се е превърнала в мисия и благородство, с които да продължават напред въпреки ниското заплащане и обидното отношение.
Бъдещето на българското здравеопазване остава в ръцете на младите лекари. “След 10 години няма да има кой да ни лекува” – това все по-често започна да се повтаря из средите на пациентски и лекарски организации.
За последните 6 години 3000 лекари са напуснали страната, като пикът е бил през 2011 г., когато 507 са отишли да специализират и работят в нуждаещите се от медицински работници страни в Западна Европа. Следващата година приблизително същия брой техни колеги са последвали примера им.
“Завършваме медицина, а се чудим как да оцелеем тук. В Германия подсигуряват безплатна специализация, квартира, работа със съвременна апаратура и възможност за професионално развитие в лечебното заведение”, сподели д-р Феодор Оджаков, след церемонията по връчването на дипломите на Медицинския университет в София. Не можем да го съдим, нито него, нито останалите му колеги, които ще ни напуснат, защото всеки има право на избор и достойно заплащане за труда си.
800 лева е заплатата на лекарите специализанти, работещи в една от най-натоварените многопрофилни болници в столицата МБАЛ “Св. Анна”. Малко по-напред са тези с 25-годишен опит и две специалности – цели 1150 лева. В провинцията повечето пък се радват и на 750 лева на месец.
И остава въпросът какво да пожелаем на медиците за техния празник. Тези, които все са ни виновни и все не заслужават двата лева за профилактичен преглед или пък минимална сума за консултация… Тези, на които им стига дори и едно сухо “Благодаря!”, за да знаят че са пълноценни за себе си и обществото ни.








