България не е предала Русия, ами ние я изоставихме, твърди Леонид Решетников, директор на Института за стратегически изследвания към администрацията на руски президент. Той заяви това в интервю с главния редактор на сп. “Руски дом” А. Крутов.
Често се преповтаря тезата, че българският народ ни бил предал. Дават за пример как са «воювали против нас и в двете световни войни». “Така ли е?”, пита интервюиращият.
«Това е едно доста популярно мнение, което аз обикновено наричам «кухненско» мнение», отвръща Решетников. Изказва се от хора, които са или невежи, или поради дълга и естеството на своята работа не са се интересували от дълбочината на проблемите, а са се плъзнали по повърхността. Смятам, че фразата «България винаги е воювала срещу нас» дори не се е появила в Русия, а ни е била подхвърлена. През Първата световна война това е така. България се оказва на страната на Тройния съюз от 1915г. И през Втората световна война България е била на страната на нашите опоненти. Но против Съветския съюз не е воювала. Има ли сме дипломатически отношения през войната, има ли сме и наше посолство в София с всички произтичащи от този факт последствия, включително и наша резидентура в България, която е била все пак на страната на Германия. Под натиска на Хитлер цар Борис създава два доброволчески корпуса да се сражават срещу Русия на Източния фронт. Записват се 76 души,…това е направо смешно. Ние обявихме война на България на 5 септември, когато нашите войски влязоха в България не е имало никаква съпротива, на много места дори са ги посрещали с цветя и оркестри. В края на октомври 1944 г. Българската Първа армия взима участие в освобождаването на Западна Югославия, Словения, в Австрия при щурма на Виена. Като цяло е взела сериозно участие в състава на Съветската армия в разгрома на противниковите войски. България е била в състояние на война със САЩ, Великобритания – нашите съюзници. Те са им обявявали война, до преки стълкновения с тях не се стигнало. Освен бомбардировките, американците са бомбардирали София, разрушавайки всичко наред – това е всеизвестен факт от Втората световна война.
Ще приведа няколко факта, за да онагледя защо в някои моменти толкова трудно се развиват българо-руските отношения. Всичко е по-просто, отколкото изглежда. България е била важна страна както за Руската империя, така и за Съветския съюз. И сега също и примерът с «Южен поток» само го доказа. Ние се убедихме, че не можем без България. И когато нашите предци освободиха България от турско робство, граф Игнатиев е предложил една карта на нова България – една огромна територия, в която цялото население е говорело български. Те са имали и излаз на Егейско море, както и значителна част от днешна Македония. Защо той е направил това? Той е бил поданик на руският император – със сигурност е следвал преди всичко нашия интерес. Без голяма и приятелски настроената към нас България би било изключително трудно да си свършим работата. Без България с излаз на Егейско море на нас щеше да ни е изключително трудно да защитим интересите си и политиката ни в такива важни региони, каквито са Балканите, Черноморието и Средиземноморието. Това е било разбираемо за всички и още от първия ден започва борбата за България. Българите, както знаете, са искали за свой княз Дондуков-Корсаков, Черкаски и кой ли още не. Но ние под натиска на Запада, на Берлинския конгрес се съгласяваме да се даде независимост само на една малка част от България, както и владетел да стане Батенберг, един далеч не типичен представител на славянския свят. Доста скоро след свалянето на Батенберг на престола се възкачва Фердинанд Сакскобургготски. Веднага започва много яростна борба за България. Изгубвайки схватката с Берлинския конгрес, ние позволяваме на власт да се укрепят не много дружелюбно настроени към нас политически сили и правителства. Цялата история на България между Освобождението и Първата световна война е борба между русофилските и русофобските партии. Русофобските партии бяха създадени на базата на малка група българи, които са били търговци още от времето на Османската империя между Истанбул и Европа, между Истанбул и Германия. От друга страна са русофилските партии, които са били поддържани от по-голямата част от народа. Доста често русофилите идват на власт, като с помощта на Запада и управляващата династия периодично са ги сваляли от управлението. Те често са бягали в Русия. Вие знаете за генерал Радко Димитриев, избягал в Русия, където командва корпус в състава на руската императорска армия пред Първата световна война, началник-щаб на фронт. И такива българи е имало много.
Българският народ действително е ориентиран към Русия. Те са русофили. И са такива не заради това, че сме ги освободили от турско иго, а от само себе си. Нито един паметник, а те са над 400, на наши офицери или войници, загинали за свободата на страната не е повреден, даже всяка следваща година техният брой се увеличава.
Спрямо съветските паметници се случват ексцесии. Боядисват се, опитват се да ги разрушават, но има и друга страна и за това трябва да се говори: поливат ги с боя, но има хора, които «дежурят» и ги пазят, стоят на «вахта» и ги почистват и ги пазят. Имаше свалени паметници в началото на 90-те години, във време на пълна бъркотия. Има сили, които искат да махнат паметника на съветската армия, но има и такива, които не са съгласни. И желаещите да го махнат по никакъв начин не могат да го направят”
“Тук трябва да търсим и своята отговорност, продължава Леонид Решетников. Нали ние освободихме България? Донесохме им свободата. Погледнете какво се случи след това. Българския народ естествено обича Русия, обичал ни е и преди Освобождението, когато и помен не е имало от нас. Обичат ни още от това времето на княз Светослав, който на въпроса на майка си, Великата княгиня Олга «Какво толкова търсиш там, на Дунава?!», казал: «Майко! Та това е нашата родина!». Та те обичат Русия, ценят я, уважават я, паметник на императора Александър II стои на площада пред парламента им.
Изведнъж се случва 1917 година и ние им казваме: «Вие сте обичали не тези руснаци, които е трябвало». Българите се съгласили и започнали да обичат само съветските руснаци. Идва 1991 година и ние казваме: «Не, не трябва да обичате съветските руснаци, трябва да обичате новите руснаци.».
Малко преувеличавам, но ние носим отговорност, за тази бъркотия, която сами създаваме. Ние сами загърбваме всичко, караме ги и те да загърбват. През 1991-1994 работех в България, за повечето българи това си беше трагедия, които, повтарям, в мнозинството си са проруски настроени. Тогава ние ясно им казахме фразата, която използвахте: “Вървете, където искате!”. “Искате в НАТО – добре, искате в ЕС – добре.” Забравете, че ние ще ви помагаме. Забравете!” Това им казахме и се махнахме. И повече не се върнахме. И до ден-днешен не сме се върнали. Ако американците влагат в “хуманитарната дейност” в България, Сърбия десетки, дори стотици милиони долари на годината, нашите представителства там са на трохи. Ние не присъстваме там. Братята се оказаха в техни ръце и сега ние се опитваме да прокараме “Южен поток”. Там вече управляват САЩ, НАТО и Европейският съюз – те командват. Прави се всичко, за да не се сформира политическа сила, която стои зад Русия. В коя друга страна има национално движение на русофилите?!»
Тук интервюиращият възкликва: «Да, наистина. Знаете ли, бях направо поразен, когато пътувах из България и видях тези хора. В нито една друга страна по света няма такова движение! Бях поразен!».
«Това лято се събраха между 18 и 20 хил. души, продължава Решетников. Все пак има политически и народни сили, които не се предават, отбиват атаките. А ние някак си не им помагаме. В друга страна просто няма такова нещо. Как можем да казваме, че българите са “предатели”. Всеки един българин, сърбин или черногорец ни казва: “Вие ни предадохте”. Е, как да наречем българите “предатели”? Какви предатели са те? Трябва да разбираме как се случват процесите, от какво са породени и какво в действителност се случва, най-вече у нас. В нашите политически кръгове не се оценява достатъчно значението на България за Русия. Ние трябва да се поучим от граф Игнатиев”, изтъкна събеседникът.
68-годишният Леонид Петрович Решетников е руски историк и генерал от външното разузнаване. През 1970 г. завършва Харковския държавен университет (днешна Украйна), а през 1971-1974 г. прави аспирантура в Софийския университет. Той е кандидат на науките и работи.
