Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) е на финалната права. Съвсем скоро ще старират първите процедури за кандидатстване. Това заяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на дискусията “Кохезионна политика 2014-2020 г. – предизвикателства и перспективи”, предаде репортер на Economic.bg.
Павлова направи кратък преглед на постигнатото през изминалия програмен период.
“Над 77 български града получиха инвестиции от 360 000 000 лева, с които градската среда беше обновена – улица, пешеходни зони, вело-алеи и много паркове. Това няма пряк икономически принос за развитието на икономиката, но има своя индиректен принос, което е важно, защото хората трябва да живеят в обновена градска среда”, посочи министър Павлова.
По думите ѝ паралелно с това над 1500 сгради са били реновирани и обновени, между които много обществени сгради и училища. “Почти 100 туристически атракции бяха финансирани по нашата програма, включително и над 380 сгради на културната инфраструктура – театри, опери, читалища и музеи. Вярвам, че програмата е един букет от инвестиции в градската среда, която със сигурност промени живота на гражданите в населените места”, допълни още Павлова.
Министърът съобщи, че за новия програмен период е предвиден нов подход в 3 посоки – няма да се правят инвестиции „на парче”. Увеличава се ролята на големите общини, които ще избират проектите на основание на интегрираните си планове и ще изпълняват ролята на междинни контролни звена; предвидени са инструменти за финансов инженеринг. По последната мярка се предвижда създаването на 5 големи фонда, които да отговарят за съответните региони и ресори. Това са София, Северна България, Южна България, туризъм и гаранционен, който ще финансира енергийна ефективност. Тези 5 фонда ще са отделни от т.нар. Фонд на фондовете, който вече беше обявен.
Предвижда се финансиране в размер на 370 млн. лв, което обаче може да нарасне 3 пъти, благодарение на сътрудничество с частния бизнес. Партньорството с частния сектор е в основата на новата ОПРР.
„До края на юни отваряме първите процедури за кандидатстване на ниво малки и големи общини“, обяви Павлова. Тя посочи, че фокусът на програмата ще е върху 39-те големи града, които ще са основните планировъчни и разпределителни центрове на финансирането.
Продължават инвестициите и в пътната инфраструктура. Ще се строят и ремонтират както големите автомагистрали и първокласни пътища, така и второкласни и третокласни пътища на територията на общините.
Павлова отбеляза, че за периода откак управляват двете правителства на ГЕРБ са изградени 176 км автомагистрали (които в новия програмен период се предвижда да нараснат до 300 км), 41 км първокласни пътища, извършена е рехабилитация на над 1600 км от републиканската пътна мрежа. Вложени са над 1,5 млрд. лв за подобряване на магистралната инфраструктура.
Министърът съобщи, че със средства от новата регионална програма ще бъдат финансирани и някои реформи като здравната и водната. Предвидени са 85 млн. евро за здравеопазване – оборудване на нови центрове, закупуване на линейки и апаратура за спешната помощ на територията на цяла България.
Във водния сектор е заложено и разделянето на страната на 28 водни територии (колкото са и областите), в рамките на които ще функционират водни асоциации. 24 от тях вече са факт. Основни фигури ще бъдат ВиК операторите. Всеки от тях ще изпълнява ролята на бенефициент за цялата водна област.
Що се отнася до магистралите, министърът увери, че те са сред топ приоритетите на държавата. Наскоро беше открита нова отсечка от АМ Марица, предстои инженеринга на Лот 3 от АМ Струма, който ще се строи в района на Кресненското дефиле. Участъкът е разделен на 4 подобекта, първият от които е Благоевград-Крупник, а последният Кресна-Сандански. Очаква се работата по него да започне другия месец. Финансирането ще е по ОП „Транспорт“.
Продължава работата и по АМ Хемус, която най-вероятно ще бъде финансирана от националния бюджет. Става въпрос за участъка от разклона за Ябланица до разклона Плевен-Ловеч. Очаква се строежът да започне през следващата година, а в момента вървят различни процедури.
Снимка: Sofia Photo Agency
