Джина Лолобриджида е родена на 4 юли 1927 година. Тя е една от емблемите на италианското кино през миналия век. И не само – в средата на 20 век тя е сред най-известните актриси и секссимволи в цяла Европа. През 1947 година малко не й достига, за да спечели конкурса Мис Италия, но затова пък през 1955 получава прозвището най-красивата жена на планетата. Филмите, които я правят световноизвестна са „Фанфан Лалето“ и „Парижката Света Богородица“.
В средата на 70-те години Джина Лолобриджида се отдава на новата си страст фотографията, успявайки да направи фотосесии със знаменитости като Пол Нюман, Салвадор Дали, Ела Фицджералд и др. Истинска фурор предизвиква ексклузивният й репортаж с Фидел Кастро от документалния филм за Куба, режисиран от самата нея през 1975 г. Параллелно реализира и своята отдавнашна мечта – да вае скулптури. Изявява се още като консултант в голяма козметична компания и дори опитва да влезе в политиката, кандидатирайки се за депутат в Европейския парламент.
Междувременно се развежда със съпруга си, който загива няколко години по-късно в автомобилна катастрофа.
Ето и някои нейни откровения през годините:
„Правя това, което ми харесва. Просто нямам време за всичко.“
„Любовта е най-добрата козметика.“
„В киното трябва да се показва сърцето, а не бюстът.“
„Жената на 20 е като лед, на 30 се затопля, а на 40 е много гореща.“
“От многото знаменити мъже, който са ме обичали, нито един — подчертавам, нито един не ми е предложил брак. Защото в жената мъжете ценят не красотата, а покорството и смирението. Това аз не мога да им предложа.”
“Страхувам се от журналистите. Според мен, те дават интервюто за печат още преди да са се срещнали с мен. Сами си задават въпросите и сами си отговарят.”
“Какво от това, че сега съм блондинка? Все още имам предишния си темперамент на брюнетка.“
„Хората се състаряват, когато не знаят на какво да се посветят“.
