Водата ме тегли. Все едно съм болен и водата ме вика да отида, за да оздравея, казва известният в Родопите като Ловец на вода бай Манчо. Стотици са откритите от 82-годишния Зефир Манчев извори.
Броил ги до 230 и след това вече им загубил бройката. Още като дете правил много чешми по гората, но голяма част от тях сега са изгубени, защото баирите са се залесили.
Прави ги, както казва „за хаир“ – пари не взема. Ще попитате вероятно как открива водата – с две месингови пръчки (багети).
Преди три години докара вода от Пампорово близо до райковското село Дунево от 6 км разстояние. А три години по-рано я е търсил. Изворът, който така го зарадвал, се намира на върха на пътя за Пампорово. Той е много голям и идеята му била да свърже най-дългия си водопровод с новата вода, за да не пресъхва през топлите летни месеци. Дълго време търсил с уредите си и накрая успял да намери бленуваната вода.
Като малък пасял овце и още оттогава си спомня, че старите овчари споменавали за тази вода. „Бяха седнали до една чешма и казваха как тя вървяла седем дни и се загубила. Когато бях на 75 години, сънувах, че пия вода на онази грамада от камъни. Отивам, гледам – камъни, а баирът обрасъл. Нося багетите, стъпвах на камъните, но вода няма. Обръщах се на всички страни, търсих и те ми показаха, че водата се е отклонила на 70 метра. Започнах да копая, винаги си нося три неща в гората – брадвата, багетите и хляба“, разказва майсторът.
Когато започнал да прави водопровода обаче, се видял в зор с парите. „Съветваха ме да ходя по джамиите да пусна писма за помощ. Ходих. Нищо. Най-много ми помагат християните. Пари не съм им търсил, само тръби ми трябват. Има един Спиро Чавдаров (строителен предприемач от Смолян – б.а.) – три километра тръби ми даде от един път. Като наближих на 2 километра до Дунево и всички излязоха да ме посрещнат, защото разбраха, че водата им иде. Там беше един много сух район. Вода и чешма не е имало никога, а сега вече има“, разказва бай Манчо.
В живота има тайни, до които не всяко човешко същество има досег. За бай Манчо една от тайните е разкрита – на него водата му говори, той на нея също. И са в чудна хармония няколко десетки години вече.
Не е лесно да се научиш да търсиш вода, казва родопчанинът. И допълва, че усеща биотокове над извора. Той така и обяснява чувството си – че му „идва ток“.
„С пръчките като тръгна в диаметър от 200 м улавям къде е водата. Багетите ме водят. Държа ги хлабаво и те се въртят натам, накъдето е водата. Като стигнат извора, се кръстосват, но трябва доста да се обучаваш, докато научиш как да те слушат пръчките“, обяснява бай Манчо.
Зефир Манчев е роден в село Кокорово, близо до Смолян. Когато бил на 7 годинки, заболял тежко. Баща му го завел в молитвен дом на най-високия връх в Родопите – Перелик. Имало поверие, че който преспи там в определен ден от годината, оздравява. Оттогава досега не се е разболявал сериозно.
Другото влечение на бай Манчо са мостовете. „За вода и за мостове като ме извикат, отивам бързо. Забравям да ям и да пия“, казва родопчанинът.
Преди година направи чисто нов дървен мост между Горно Райково и Новия център на Смолян. При това със собствен труд и средства.
Запитан какво го прави щастлив, отговаря: „Като виждам как ме уважават хората като им помагам“. И вмъква: „Прави сметка, че човекът, дето сега е председател на съвета – Мелемов (кметът на Смолян Николай Мелемов – б.а.), аз правех мост на греди. Дойде човекът да мъкне греди с мен. Сетне стана депутат в София. Мен ме даваха по телевизията, а той дойде там да ме види. Викам му: „Трябва да спомена кой депутат е мъкнал греди да помага на бай Манчо“, ама той е скромен, не даде.
Бай Манчо е мюсюлманин, но за него разлика между хората няма и не трябва да има. „Моят баща беше прост овчар, но ни учеше така: „Сине, бубайкото ни е един – Адем или Адам. И християните го тачат, и ние го тачим. И всички молитви трябва да приключват с „Амин“. Господ не ни дели. Дето се делим, това е от Дявола. Ние всички сме чада на Господ“, казва възрастният родопчанин. По думите му има политици, които искат християни и мюсюлмани да се мразим, а някои вадят и пари от това, но тези пари, казва той, са кървави.
Преди години се канил да влезе в парламента да им каже „някой лаф“, но негови близки го отказали, че нямало да го пуснат. Попитан какво е искал да им каже, отговаря: „Че един прост човек като мен, когато сгреши, си обърква само него. А един депутат, министър, когато сбърка, обърква цяла държава“.
