Лозари в санданските села се отказаха да обработват лозята си тази година. Причините са липсата на пазар за гроздето и неговата ниска изкупна цена. В региона в последните 2 години останаха непродадени стотици тонове грозде. Собствениците на лозови масиви раздадоха част от него на свои близки и роднини. Останалото затвориха в бъчви и бидони.
„Десетки хора в нашето село са категорични, че повече няма да стъпят в лозето си. А във всяко селище в района има такива, които няма да работят на полето”, казва кметът на село Враня Валери Попов.
Част от лозарите твърдят, че нямат почти никаква печалба. Често са и на загуба, ако включат труда си, който полагат на полето в продължение на повече от половин година. Някои наематели на лозови масиви също спират да се грижат за гроздето. Те плащат поне по 50 лева на декар, отделно са останалите им разходи за оране, за поливане, за препарати, за работна ръка за брането.
Стари и самотни стопани също повече няма да излязат на полето. Те предлагат лозята си за жълти стотинки, но няма мераклии да ги купят и да се трудят, без да имат гаранции за пазар и добри цени. Защото накрая за тях остава само трудът, а полза никаква.
„Лозарите са отчаяни. Без държавна политика и осигурени пазари ще загине и този поминък. А тук повечето хора разчитат на доходи точно от лозарството”, споделя кметският наместник на Враня.
