На днешния ден е убит един от най-великите, големи и достойни българи. Христо Ботев. Национален герой, революционер, баща на емблематичните "На прощаване", "Обесването на Васил Левски", "Майце си" и много други.
Христо Ботьов Петков се появява на бял свят на 6 януари 1848 г. в Калофер. Учи в родния си град, в Карлово и в Одеса. През лятото на 1868 г. се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението "На прощаване". По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През 1871 г. издава първия си вестник "Дума на българските емигранти".
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на Левски и колебанията на Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, той започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърляйки се на българския бряг чрез кораба "Радецки" в района на Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана.
На 1 юни 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Съществуват две основни версии за смъртта му. Първата, която е широко застъпена в популярната историография е, че е застрелян от османски снайперист, а втората, която рядко се коментира и е основана на становища на вещи лица и анализатори е, че е убит при заговор от свои четници. Според експертни заключения, съобразени с разстоянието от което е стреляно, светлината по това време на денонощието, релефа на местността и характеристиките на оръжието което е използвано по онова време от редовната армия, излиза че първата версия е малко вероятна. След смъртта на Ботев, тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на следващия ден, главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.
Нека си припомним някои от безсмъртните мисли на българския герой:
"Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…"
"Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва."
"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…"
"Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!"
"…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…"
"В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора." Из писмо до Т. Пеев, 1876 г.
"Пътят е страшен, но славен."
