Укриването или изопачаването на факти за имущество, пари, банкови сметки, заеми и участие във фирми в имуществените декларации, които са длъжни да попълват над 6000 висши държавни служители, ще се наказва като престъпление. Тези, при които бъде установено разминаване между стандарта на живот и декларациите, ще бъдат уволнявани и ще им се търси наказателна отговорност. На депутатите, които не могат да бъдат уволнени, ще им се търси наказателна отговорност след сваляне на имунитета им.
Това предвижда новата антикорупционна стратегия, изработена от вицепремиера Меглена Кунева, министъра на правосъдието Христо Иванов и зам.-министъра на вътрешните работи Филип Гунев в отговор на критичния доклад на Европейската комисия от 28 януари. Те предлагат и пакет от промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Сметната палата и в нормативните актове, регулиращи инспекторатите.
За несъответствията ще следи нов орган, който ще се появи след вливане на БОРКОР в комисията за конфликт на интерес. Той ще работи в тясно сътрудничество с комисията за конфискация на имущество, придобито по престъпен начин, и Сметната палата. От обясненията на Кунева обаче не се разбра по какво този орган ще се различава от тях, след като очевидно ще дублира дейността им. Не е ясно дали новият орган ще работи по сигнали за конфликт на интереси.
Големият проблем, отчетен и в доклада на Брюксел, е, че от години не се носи наказателна отговорност за лъжи в имуществените декларации. Проблемът стана очевиден през 2008 г., когато стана ясно, че зам.-министър не е декларирал участие в търговско дружество. Тогава прокуратурата обяви, че няма как да се намеси при неверни декларации, тъй като документът за Сметната палата има само уведомителен, а не удостоверителен характер. В полза на тази теза бе и обстоятелството, че през 2004 г. от самите декларации отпадна изречението:
„Известно ми е, че за неверни данни нося наказателна отговорност по реда на чл. 313 от НК”. Дотогава този израз фигурираше. След отпадането му прокуратурата отказва да образува разследвания дори при деклариране на неверни обстоятелства или затаяване на истина. Затова и при установяване на несъответствия Сметната палата праща декларациите за проверка само в НАП. Какво се случва с провинилите се след това, не е ясно, тъй като НАП отказва да дава информация, позовавайки се на данъчна тайна.
Все още се обсъжда как да се назначават хората в новото звено, за да не бъдат сменяни от всяко ново правителство, обясни Кунева. То вероятно ще е държавна агенция към Министерския съвет, но членовете му ще се избират от парламента. Няма информация колко ще струва поредната антикорупционна реорганизация
