Коренните граждани на Белоградчик наричат Лунната долина вилната зона Мъркашница край града. Така я представят известните гражданки Ангелина Йотова и Екатерина Савчева. А Мъркашница наистина е като лунна долина – ступано на едно място природна красота, благодат и уют за отмора и удоволствие. Между виладжиите се е създала силна връзка и затова наричат местността още „Оазис на приятелството”.
Мъркашница е местност, намираша се след малко отклонение при село Извоз – на 5 км преди Белоградчик, по главния път от Монтана и София. Харесана е още от турците, които първи си строят вили в нея. И досега има собственик на вила от тяхното време, чийто ключ тежи близо килограм. Останалите са нови, строени в по-късни времена.
Огромна скала пази от северни ветрове местността. Лете камъкът акумулира много топлина и я излъчва дълго време след изчезване на слънцето. Това създава условия гроздето да узрее добре, да се налее със захар като това, отглеждано в южната част на страната. Който има вила в Мъркашница, има и лозе и пие хубаво вино. От другата част на скалата то е недозряло и кисело.
В Мъркашница пристигат хора от София, Враца и други градове по време на бомбандировките през Втората световна война. Местността се оказва сигурно убежище от бомбите. По чероземните ѝ пътеки /улици няма/ са тичали най-известните жители на града. Предишната преподавателка в Софийския университет Багряна Попвасилева е описала живота в местността в книгата си „Съдби”. Сега живее в Канада, но всяко лято прелита океана, за да си отдъхне в „Мъркашница”. По черните пътеки е тичала като дете и известната ни тенисистка Сесил Каратанчева, чийто дядо Георги Найденов е автор на пътеводител из Белоградчишките скали.
Да имаш вила в Мъркашница е голяма чест, споделя кметът на скалния град Борис Николов. Но тази привилегия имат старите жители на града и техните наследници. В местността вече има и къщи за гости, които не остават празни по време на уикендите и дългите почивни дни.
