Тази вечер е концертът в Бургас от националното турне за 2016-а на „Легендите”. Най-големите рок хитове ще звучат в Летния театър от 20:30 ч. Това е второ гостуване на музикантите в черноморския град. Миналата година концертът изправи публиката на крака и остави незабравими спомени. Тази година срещата ще бъде още по-емоционална, защото към компанията на Йордан Караджов от „Сигнал“, Константин Цеков от ФСБ, Митко Кърнев от D2, Любо Киров, Константин Марков и Стенли от „Тангра“ ще се присъедини обичаната от всички Тони Димитрова. Билети за концерта се продават в мрежата на Eventim.bg, каса на НХК (Бургас) и на каса Летен театър.
Днес разговаряме с Любо Киров за проекта “Легендите”, “златните” години на българската музика и новите хитове у нас.
– Днес стъпвате с „Легендите“ на бургаска сцена. Как се чувствате като част от тази формация, изградена само от суперзвездите на България?
– За мен е чест да бъда заедно с Данчо Караджов, Константин Марков, Косьо Цеков на една сцена. Това са музиканти, от които аз съм се учил. Говорим за групи като „Тангра“, „ФСБ“, „Сигнал“, които са култови за българката музика. Аз и на самия концерт ще разкажа малко повече какво означават за мен тези моменти да сме заедно на една сцена. Аз съм едновременно и почитател на тези музиканти и техен колега.
– Има ли „златно време“ за българската музика?
– Смятам че има „златни“ неща през всички поколения. Не мога да определям някои периоди като „златни“, мога да определям някои песни като такива. От всеки период се намират песни, които остават вечни. Аз също вече имам парчета на 20 години и, ако те продължават да се въртят по радиостанциите и се харесват във времето, също спадат към тази категория, макар и да съм малко нескромен в случая.
Има едно уточнение, което искам да направя. Проектът „Легендите“ всъщност събира легендарни песни. Той е кръстен на хитовете, а не на самите личности. Понякога се разбира малко погрешно и хората питат кой определи точно това да са легендите на България. Самото понятие легенда трябва да бъде дадено на човек като оценка от другите хора, а не сам той да го реши. В случая говорим за песните, които през годините публиката избра да бъдат вечни.
– Кого бихте нарекли „жива легенда“ на българската музика?
– Голяма част от тези хора, с които ще изляза днес на една сцена. Всеки период дава на българската музика по няколко легендарни имена. Ще посоча „Щурците“, „Сигнал“, „ФСБ“, „Тангра“, Васил Найденов, защото по онова време са правили повече отколкото ситуацията в страната им е позволявала. Рок музиката е правила истинска революция. На тях им е коствало много да създават „западна“ музика по онова време. Те са си патили понякога от желанието им да направят нова музика за нашия пазар, така че няма как те да не са легенди за мен.
– Къде поставяте себе си в българската музика днес? По-близо до бунтарското звучене на групите, които изброихте, или до младата вълна, която в момента е актуална?
– Много е трудно човек сам да погледне продукцията си и да си определи мястото. На мен ми е много трудно със сигурност. Ако трябва да се определя, ще кажа поп музикант, но с много рок, соул, джаз влияние. Има богата палитра от музика събрана в мен. Оставям критиците да решат къде спадам. Чувал съм да ми казват например, че звуча като поп-рок музиката на Браян Адамс. Да си „рокендрол човек“ зависи от начина, по който възприемаш живота, не само от музиката, която правиш.
– Коя е новата българска музика? Какви са наблюденията ви върху най-младите изпълнители и какво е развитието на звученето на българските хитове?
– Има сериозен уклон към хип-хоп вълната, правят се бийтове. Но не мога да отрека, че има деца, които правят, мога да я нарека, световна продукция откъм мелодична музика. Харесвам това, което Графа направи с Михаела Филева, първите парчета на Михаела Маринова. Те не са в стилистиката на хип-хот вълната, но им се получават нещата много добре. Българската музика в момента мисля че е по-добре от всеки друг път. В класациите на радиата има голям процент българска музика – над 50%. Това са песните, които хората си поръчват, които избират. Това е много хубаво, така че не може да отречем възхода. Когато аз започвах група „Те“ се борихме някое радио да пусне едно-единствено българско парче. По онова време не беше много готино да правиш българска музика. Това пък са нашите легендарни моменти, в които се преборихме да се слуша и българска музика. Аз, Мария Илиева, Руши Видинлиев, „Каризма“ също сме направили една малка революция в българската музика.
