"Добрият Уил Хънтинг", "Спасяването на редник Райън", "Талантливият Мистър Рипли", "Да откриеш Форестър", "Бандата на Оушън", "Джейсън Борн". Общото между всички тези холивудски филми е Мат Деймън. Актьорът е празнува рожден ден днес – роден е на 8 октомври 1970 г. в Кеймбридж. Като студент учи в Харварад, но така и не завършва университета, се впуска в хобито си – актьорската професия. Още като студент обаче започва да пише сценарий, който след това става холивудски хит – "Добрият Уил Хънтинг". Още от онези години се ражда приятелството между Мат Деймън и Бен Афлек, което продължава и до днес. И когато сценарият се превръща във филм, двамата печелят Оскар за най-оригинален сценарий, а Робин Уилямс взима статуетката за най-добра поддържаща мъжка роля. Годината е 1997.
Нека си припомним част от репликите в "Добрият Уил Хънтинг":
Ти си още дете. Нямаш и най-бегла представа како изобщо говориш. Никога не си бил извън Бостън. И ако те попитам за изкуство, ще ми изреждаш всяка книга, свързана с изкуство писана някога. Микеланджело… знаеш много за него. Творбите на живота му, политическите му нагласи. Той и папата. Сексуална ориентация. Абсолютно всичко, нали? Обзалагам се обаче, че не можеш да ми кажеш как мирише Сикстинската капела. Никога не си стоял там и не си гледал онзи красив таван. Да видиш това…
Трудно момче си. Попитам ли те за войната, навярно ще ме залееш със Шекспир, нали? "Приятели, отново на оръжие сме призовани". Обаче не си и помирисвал войната. Никога не си държал в скута си главата на своя най-добър приятел, гледайки го как поема последния си дъх, взирайки се с молещи очи в теб.
Сирак си, нали? Мислиш ли, че мога да разбера колко ужасен е бил животът ти, как се чувстваш и кой си изобщо, само защото съм чел "Оливър Туист"? Това ли те описва най-добре? Честно казано, не ми пука за всичко това, защото знаеш ли какво? Не мога да науча нищо от теб. Не мога да го прочета в никоя шибана книга. Освен ако ти не искаш да ми кажеш кой си. Тогава ще съм впечатлен. Но ти не искаш да го направиш, нали? Ужасен си от нещата, които можеш да кажеш. Ти си на ход, шефе.
Ако те питам за жени, най-вероятно ще ми съставиш списък от качества. Може и да си бил с жена няколко пъти. Но не можеш да ми опишеш, какво е да се събудиш до жена и да се чувстваш истински щастлив.
Ако те питам за любовта, сигурно ще ми изрецитираш сонет. Но не си гледал жена, чувствайки се напълно уязвим. Не си познавал жена, която да те прецени само с един поглед. Сякаш Бог е пратил ангел на земята, само за теб, който да те спаси от дълбините на Ада. И не може да знаеш, какво е да си нейния ангел и да имаш любовта й завинаги. През всичко…, през рак… Не може да знаеш, какво е да спиш и да стоиш в болница два месеца, държейки ръката й, защото докторите четат в очите ти, че "час за посещение" не значи нищо за теб. Не си понасял истинска загуба. Тя е възможна, само когато обичаш друг повече от себе си. Съмнявам се, че някога си дръзвал да обичаш по този начин.
Гледам те и не виждам интелигентен, уверен мъж. Виждам самонадеяно, страхливо хлапе. Но ти си гений, Уил. Никой не го отрича. Никой не може да разбере, какво се крие в теб. Мислиш си, че знаеш всичко за мен, само защото си видял една моя картина. Ти разби скапания ми живот на парчета.
