На 23 март 1900 г. в германския град Франкфурт е роден Ерих Фром – психоаналитик, философ-хуманист и психолог от еврейски произход. Той е един от един от най-великите мислители на XX в.
От 1940 г. е гражданин на Съединените щати. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители.
Неговите книги – “Душата на човека“, „Бягство от свободата“, „Здравото общество“, „Анатомия на човешката деструктивност“, „Изкуството да обичаш“, „Да имаш или да бъдеш” са класика в областта на психологическата и психоаналитичната литература и до днес продължават да бъдат бъдат сред най-превежданите и преиздавани заглавия в света.
Ерих Фром се сбогува с живота си на 18 март 1980 г. в Швейцария.
Ето някои от емблематичните негови цитати:
"Бъди цел за себе си, а не средство за целите на другите хора!"
"Главната задача на човека в живота е да се роди, да се превърне в това, което потенциално е."
"Да умреш е жестоко, но идеята, че ще умреш без да си живял, е непоносима."
"Деструктивността е резултатът от неизживения живот."
"Доколкото всяко човешко същество има капацитет за любов, нейната реализация е едно от най-трудните наши постижения."
"И сънищата, и митовете са важни съобщения от нас за нас. Ако не разбираме езика, на който са написани, пропускаме страхотна възможност да разберем какво знаем и казваме на себе си в тези часове, когато не сме заети с манипулирането на външния свят."
"Колкото по-дълго някой вярва че неговия идеал и цел е извън него, над облаците, в миналото или бъдещето, той ще излиза извън себе си и ще търси осъществяване там, където не може да бъде намерено. Той ще търси решения и отговори навсякъде, с изключение на там където могат да бъдат намерени – в себе си."
"Любов — това е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.
"Любовта е съюз с някой или нещо извън нас, при условие че се запазва отделеността и цялостността на нашата собствена личност."
"Любовта не е просто връзка със специфичен човек; тя е отношение, ориентация на характера, която е определена от връзката на личността със света като цяло, а не по отношение на един „обект“ на любовта."
"Не човекът, който има много, а човекът, който е много, представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек!"
"Незрялата любов казва "Обичам те,защото се нуждая от теб!"; зрялата любов казва: "Нуждая се от теб,защото те обичам!""
"Образованието прави машини, които действат като хора и създава човек, който действа като машина."
"Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да се реши и от който не може да избяга."









