Един обичан актьор – Чочо Попйорданов, днес би навършил 55 години. Роден е като Петър на 11 юни 1964 г. в София. За всички обаче е Чочо. През 1989 г. Попйорданов е завършил ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Сред най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“. Мнозина помнят и ролите му от киното – „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994), „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).
Чочо Попйорданов напусна нашия свят на 5 май 2013 г.
Предлагаме ви да си спомним за него с посланията, които ни остави:
"Гордея се само с едно – че мога да обичам ужасно много. Любовта не е план – първо да се срещнем, после да илизаме няколко месеца, след това да запознаем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, освен ти и човека срещу теб."
„Не умеем да се чуваме, да говорим по между си, да се слушаме един друг, да се виждаме, да се понасяме такива, каквито сме.”
"Няма как да поискам прошка, защото като огорчиш някого, огорчението остава в човека.”
"Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.”
"Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е."
