През халколита в Източните Родопи се развива система от скални светилища, с пътища маркирани по скалите, които водят поклониците в правилната посока.Тази разработена светилищна мрежа продължава да съществува и през бронзовата и желязната епоха, античността и Средновековието.
Крумовградският регион, както и целите Източни Родопи, са осеяни с комплекси от изсечени високо в родопските скали ниши, датирани от тракийската епоха. Групи от такива скални дупки има до село Орешари, на десния бряг на река Арда (известни още като Пчелен камък или Кован кая), също и до селата Луличка, Вранско и Джанка.
Скалните ниши са винаги разположени високо в скалите и гледат към река или някакъв водоем. Все още не е научно доказано точното им предназначение, но се счита, че са били използвани за култови и религиозни обреди от древните траки.
Орлови скали
На около 3 км южно от град Ардино и на 30 км югозападно от Кърджали се намира тракийското светилището Орлови скали. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за България и е едно от емблематичните места, разкриващо част от живота на скалните хора. Преди 35 години светилището е обявено за паметник на културата.
Поради големия наклон на местността, височината на скалата не е еднаква на различните места. Най-висока е от западната страна, където достига 30 метра. От север и от юг има височина около 25 метра, а от изток – 10-12 метра. В скалния масив, от човешка ръка, са издълбани около 100 трапецовидни ниши – некрополи. Най-много от тях се намират в западната част – 55 на брой. От южната страна те са 35, от северната – 5, а от източната има също 5-6, които са почти разрушени. Размерите на всяка една ниша са твърде различни като дълбочината им е между 8 и 12 см.
При подреждането им не е спазена никаква закономерност. Древният каменоделец е използвал всяко удобно гладко място за да направи единични или група отвори в меката вулканична скала. Но формата на всички е трапецовидна.
Според някои автори тези ниши принадлежат според на одрисите. Нишите са имали култово предназначение. В скалните отвори били поставяни съдове, използвани при различни ритуали и тържества. Някои археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите, че това светилище датира от V, IV в. Пр.н.е.
Проф. Георги Михайлов твърди, че тракийското светилище датира от 1-то хил. пр.н.е. има култово предназначение. Неговата хипотеза е, че траките изграждали своите светилища предимно на места, отличаващи се с природни особености, в които те виждали проява на божествена сила.
Вътрешните страни на много от глинените парчета, намерени около Орловите скали край Ардино са обгорени. Този факт е в подкрепа на предположението, че в тези съдове траките наливали горивна течност, запалвали я и ги поставяли в специално издълбаните ниши в скалите. Този обред правели при особено тържествени случаи, примерно преди и след завършване на война и др. Възможно е и нишите да са скални гробници-урни, където траките са поставяли праха на умрелите.
