Някои наричат Магурата осмото чудо на света. Други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в “долната земя” от приказките. И действително, който влезе в пещерата усеща как времето губи своя смисъл сред величествената красота на сътвореното от природата в продължение на 15 милиона години.
Магурата се намира намира до село Рабиша, на около 25 км северозападно от Белоградчик. Тя е от първите благоустроени пещери на територията на България с осветление, пътеки и обезопасителни съоръжения.
Магурата е една от най-големите български пещери. Площта на пода се изчислява на над 28600 кв. м., а кубатурата – на над 65535 кубични м.
Пещерата има няколко входа, като най-големият, висок 2,80 м и широк 6 м, е в южния склон на могилата. Изходът води към Рабишкото езеро – единственото тектонско в страната с дълбочина до 40 метра.
Магурата се състои от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения, разположени наляво. Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала, Залата на тополата.
Някои от залите са с колосални размери. Най-голямата от тях е Триумфалната, която е дълга 128 м, широка 58 м, висока 28 м и има обща площ 5 720 кв.м
Фантастични са образуванията в пещерата – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Някои от тях, освен с красота, поразяват и с размерите си – “Големият сталактон” има височина над 20м. и диаметър на основата 4м. “Падналият бор” – най-големият сталагмит в изследваните български пещери, е дълъг над 11 м., диаметърът в основата му е около 6 м.
В една от залите на пещерата се произвежда единственото българско естествено шампанизирано вино, което се произвежда по класически френски метод Шампаноаз и отлежава в естествени условия, идентични с тези, при които отлежава френското шампанско. Всяка бутилка е произведена ръчно и индивидуално. Виното отлежава в бутилките 3 години в пещера Магура, в естествени климатични условия – постоянна температура 12 градуса.
Първите следи от човешко присъствие в пещерата датират от преди 12 хиляди години. В проучения културен пласт се разграничават няколко наслоени селища – останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък, кости, метал, керамика. Открити са кости на пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, говедо, елен, сърна и др.
Но бисерът на пещерата без съмнение са уникалните скални рисунки. Според специалистите те са на поне 7000 години. Изобразени са сакрални и ловни сцени. Слънчевият годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите.
В една от нишите на “Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите скални рисунки. Те поставят въпроси, които все още не са получили еднозначен отговор. Върху скалния склон са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Тези рисунки са от по-късен етап, защото са изобразени върху ловна сцена на мъж с лък, преследващ елен.
Смисълът на изображението върху скалите може да се разшифрова, като се знае, че първобитните хора са рисували реално съществуващи неща. Една от най-смелите, но и най-трудно доказуемите хипотези е, че на обитателите на Магурата, които са нарисували необичайните същества, се е случило нещо и те са го отразили върху скалата. Възможно е те да са се срещнали с пришълци от космоса, които след това са обожествили. Поддръжниците на тази хипотеза обясняват, че на рисунката има точно разграничение между земно и небесно, между зримо и незримо и че ясно се вижда, че тези същества са свързани с небесното.
Сред „картините” има още една доста любопитна група от няколко свързани сцени. На първата е изобразена танцуваща двойка мъж и жена в характерни пози – жената е по-голяма и вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематичен и по-малък. Интересното е, че между тази сцена и съседната, на нивото на главите им е нарисувана гъба, а на следващата сцена мъжът вече е в еротична поза, а на неговата глава и над жената има ореол. Най-правдоподобното тълкуване е, че вероятно първобитните са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс.
В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван слънчев годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха .
Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Григорианския календар). Той отбелязва зимното и лятното слънцестоене, пролетното и лятното равноденствие и др.
