На тази дата през 1882 г. е роден Владимир Димитров – Майстора, един от най-уважаваните и талантливи български художници. Произведенията се отличават с верен рисунък и свободно приложена широка мазка на багрите. Творчеството му е пропито с модерността на 20 век. Графичните си пък рисунки изгражда без предварителна подготовка с молив.
Майстора е роден в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където бъдещият български Пикасо завършва началното си образование и прогимназия.
След 1895 г. сменя няколко професии, известно време работи като бояджийски чирак и писар в Окръжния съд (1898-1903). Сприятелява се с поетите Никола Венетов и Емануил Попдимитров, в свободното си време рисува по всички свободни пространства – по книгите за протоколи, по стени и врати.
Създава портрети на чиновници от съда, на съдии, адвокати, подсъдими. Рисува и пейзажи из околността на Кюстендил и битови сюжети. На 11 май 1903 в гимнастическия салон на Педагогическото училище в Кюстендил е открита първата изложба с негови рисунки. През есента хората в града събират доброволно средства и го изпращат да учи в София. Разстоянието от Кюстендил до София Майстора изминава пеш и постъпва в Рисувалното училище като извънреден ученик. Преподавателите му са Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка.
В своя начален период рисува главно портрети и пейзажи. През 1911-1918 е преподавател по краснопис и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов. Посещава (1912) Париж, Лондон, Брюксел, Дрезден, Мюнхен и Виена. 1913-1915 в Свищов е учител и Николай Лилиев. Двамата творци се сближават и остават приятели до края на дните си. Майстора взима участие в Балканската (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). По това време създава произведения с военна тематика и десетки пейзажи. През 1916 участва в българска изложба в Берлин. След войната Майстора си подава оставката като учител, за да се отдаде изцяло на рисуването.
Той се утвърждава като художник, тотално отхвърлящ академизма. Пътува, за да рисува. Обикаля Кюстендил, с. Земен и Жабляно. През 1920 със заповед на министъра на просветата Майстора е назначен за професор в академията, но той отказва да заеме поста без конкурс.
През 1922 Майстора прави изложба в Манежа, София, която се посреща с огроен интерес. После с подкрепата на Борис Георгиев заминава за Рим. Участва в годишната изложба на римските художници с 30 рисунки с туш, които са откупени наведнъж от американския колекционер Джон Крейн. През 1923 Майстора се уговаря да работи изключително за него.
Сделката продължава 4 години, а през 1924-а Майстора заминава за Ню Йорк, но не понася живота там и се завръща, за се установи в село Шишковци, където живее до 1948г. Прави две изложби (1925 и 1945), и една в с. Дивля (1925). През март 1935 и април 1938 урежда експозиции в Художествената академия. През 1958 реди съвместна изложба с Цанко Лавренов в Белград.
След смъртта му (1960) в София е организирана експозиция с творби от Цариград (1980) и експозиции по случай 100 и 120- годишнините от рождението му (1982, 2002). Майстора рядко запазва името на модела за заглавие на картините (Донка, Стана).В повечето случаи творбите носят общи заглавия: "Мома от с. Шишковци" (1924, САЩ), "Моми" /НХГ/, "Три моми" (ХГ, Казанлък), "Момък от Шишковци" (1924, САЩ), "Моми-сестри от с. Дивля" (ок. 1928-1930, НХГ), "Мома от с. Калотина" (към 1929 и 1935, НХГ), "Ръкоцелуването" (ок. 1930-1935, НХГ, " "Жетварки" (ХГ, Кюстендил), "На нивата" (ХГ, Кюстендил) и др.
Творби на Майстора се намират в Националната художествена галерия, Кюстендилската художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора", в много градски галерии и частни колекции в страната и в чужбина, най-вече в САЩ, където все още са останали произведения от периода, когато е живял там.
