Тайните на стари занаяти ще бъдат разкрити на фестивала "Семе българско" в Севлиево през почивните дни. Гостите ще имат възможност да се срещнат с хората, които съхраняват древните български занаяти и ги предават на поколенията. На 12 и 13 май в парк „Казармите" майсторите ще разказват истории, ще показват и ще учат гостите на занаятчийските тайни. Коя ще бъде най-голямата атракция на фестивала? Имат ли интерес децата към старите занаяти? Какъв е начинът да запазим българщината през годините? Отговорите на тези и още въпроси научихме от Ивелина Елмазова – един от организаторите на "Семе българско".
– Г-жо Елмазова, коя ще бъде най-голямата атракция на фестивала "Семе българско"?
– По време на фестивала "Семе българско" ще бъдат представени традиционни наши занаяти, които са свързани с всичко, което ни връща към корените и същността ни. Всеки, който милее за родното, може да намери парченце българщина на този фестивал. Инициативата ще се състои за 5-та поредна година, благодарение на целия екип на Община Севлиево. През последните години в цялата страна се провеждат множество изложения на такава тематика, което означава, че хората имат нужда от това. Всяко издание на "Семе българско" предлага инициативи, свързани с българщината на няколко нива. Тази година една от тях ще е атрактивното събитие под формата на игра, в което деца, облечени в бяло, зелено и червено ще напишат с камъни "Съединението прави силата". Силата на човек да бъде това, което е – идва от неговите корени. Затова не случайно сме поканили и майстори занаятчии, които възраждат традициите. Такъв е дърводелецът Васил Василев, оставил преуспяващия си бизнес в големия град, за да дойде със семейството си на село и да се занимава с дърводелска работа.
– Какво кара хората да се върнат именно към тези стари български занаяти?
– Осъзнатостта и необходимостта на човек да бъде цял го карат да се върне към истинските неща. Той е цял, когато има корени, когато знае кой е, когато прави това, което сърцето и душата му искат. Глобализацията ни превърна в колекционери на това, което ни предлагат рекламите. А ние сме много повече от това. Народ, който е дал много на света.
При първото издание на фестивала не знаех, че ще има развитие и през следващите години – че ще показваме вкусна българска храна и аветентични занаяти. Но и че ще бъдем причина да се роди дете. И тази година инициативата "Шанс за бебе" продължава да се реализира. Цял месец децата от Севлиево ръчно работят на тема "Хлябът наш насъщни", която е и акцент на фестивала. Техните произведения ще бъдат разпродадени от деца доброволци. Парите, които успеем да съберем, ще дадем на двойка с репродуктивни проблеми в Севлиево.
Фестивалът "Семе българско" не е просто сбирка на традициите, да се похвалим или покажем, че имаме най-хубавите хора или истинска храна. Той пише една история на хора, които вярват, че има смисъл да се борим за избора да защитаваме българското. Всички знаем какво е ръченицата – ритъмът, който лекува стреса. Знаем и колко вкусно и ароматно е българското вино. Колко е хубаво децата да месят хляб и т.н.
Една от инициативите представлява деца и родители, които ще си омесят и опекат хляб заедно. В тази връзка провеждаме и конкурс "Никой не по-голям от хляба", който предизвиква всички желаещи да покажат уменията си с ръчно приготвени обредни хлябове.
– Колко посетители очаквате?
– До сега всяка година през Фестивала само за ден минават около 10 хиляди души. Цяло Севлиево, Габрово и околоните села идват тук. Така че очакваме тази година такава бройка, а дори и повече.
– Какъв е начинът да запазим българщината през годините?
– Начините са два. Единият е семействата да учат децата си на любов и уважение към българското, към традициите. Вторият е чрез обществото към децата. Занаятите би трябвало да са нещо нормално във всяко едно училище, а не да се гледа на тях като нещо архаично. Всяко едно училище може да купи грънчарско колело и децата да правят чашки и чинийки.
– Как децат гледат на тези занаяти?
– Децата се интересуват, искат не само да гледат, но и да участват. Толкова е нормално едно дете да омеси хляб, да моделира чашка или да работи с инструменти. Възрастните сме прекъснали тази връзка. От родителите зависи да ги научим как се прави. Именно затова на Фестивала сме повикали майстори, които не само да показват, но и да работят с децата.
– Имат ли бъдеще старите занаяти като професия?
– Има все по-голямо търсене към истинските неща. Пример за това са фермерски пазари в София или в Пловдив. Защо те същетствуват? Защото има търсене. Все повече хора имат нужда да се върнат към старите занаяти. Това носи вътрешна удовлетвореност. Ние сме българи и трябва да знаем какво имаме и как да го пазим.
Повече за фестивала "Семе българско" може да видите ТУК.
