Драги Наджински е кмет на община Берово, която се намира от другата страна на границата и е съседна на нашата община Струмяни. Повече от 30 години управниците им настояват да се отвори границата и да се изгради ГКПП-Клепало. Управникът на Берово е убеден, че отварянето на границата ще реши проблема с демографската криза и от двете страни на граничната бразда. Има ли шанс да се реализира този проект? За това разговаряме с кмета на община Берово.
-Г-н Наджински, кметът на Струмяни Емил Илиев смята, че в България липсва политическа воля за отварянето на ГКПП – Клепало. И в Македония ли е така?
-Не спираме да поставяме този въпрос периодично пред управниците в Македония. Защото те имат способността да забравят. Но ние нямаме право да мълчим и да забравим. Защото става въпрос за бъдещето на гражданите, за бъдещето на целия регион. Вярвам, че проектът трябва да бъде сред приоритетите и на двете държави. Иначе няма как да се случи. Този „танц” е за двама, не е само за един. Преди доста години направихме и път в Малешевска планина, построихме и сграда за граничните власти. Но с времето те все така са пусти и се рушат. Най-голямото желание за отваряне на границата между двете държави имат хората и от двете страни. И да не забравяме, че политиците се избират от обикновените хора. И ако те забравят за желанието на своите избиратели, то хората никога не забравят. Трябва да се намери политическо решение и воля за изграждането на ГКПП-Клепало, за да може роднините и братята от двете страни на границата да си ходят на гости всеки ден. Ние сме братски народи и имаме нужда един от друг.
-Какво ще реши решаването на този проблем?
-Вече посочих, че е от първостепенно значение за демографията. Не искаме да се строи ограда, а да се отвори границата. Знам от колегата ми Емил Илиев, че община Струмяни се „топи” непрекъснато. За 25 години населението е намаляло почти два пъти – от над 10 000 до под 6000 души. Надеждата за възраждането на региона за местните хора е в откриването на граничен пункт „Клепало” на границата с Македония. Той е жизнено необходим за двата братски народа, които са разделени от една политическа и административна граница. Не може да има бариера, която да разделя два братски народа, които са на разстояние 42 км един от друг. И сега сме принудени да минаваме по 120 километра през ГКПП – Златарево или през ГКПП – Станке Лисичково, за да се срещнем. Ние тук имаме роднини, жителите на Струмяни и Сандански пък имат роднини в Македония. И ако сирийците и афганистанците изминават хиляди километри, за да дойдат в Европа, преминавайки всички граници, то защо два братски народа трябва да бъдат разделени от гранична бразда? Това не го разбирам. Крайно време е двете държави да направят необходимото това да се случи.
-В добро състояние ли са пътят и сградата, които са направени от македонска страна?
-Граничнният пункт е изграден през далечната 1992 година, преди цели 24 години. Не мога да повярвам, че след толкова години все още границата е затворена. И сградата, и пътят бяха построени, за да пътуват ежедневно в района хора от двете страни на границата. За съжаление времето си казва думата и сградата лека, полека се руши. Същото важи и за пътя до пункта, който също е изграден, но не е приет официално от техническа комисия. Но и шосето вече се руши и пропада.
-Опасно бързо ли обезлюдява районът от двете страни на Малешевска планина?
-Регионът вече обезлюдява. Има села с малко жители, в някои са по 5-6 души. Нивите и пасищата пустеят. А в същото време това е екологично чист район, в който може да се произвежда биоземеделие. Европейците търсят точно такава храна. Вместо хората да се върнат от градовете по родните си села и да произвеждат биопродукти, сега селата изчезват. Скоро няма да ги има на картата на България и Македония. И всичко това е заради липсата на достатъчно воля за отварянето на границата. Община Берово също има демографски проблем. Искаме да развиваме туризъм – селски, екологичен, религиозен. Но няма как да стане това, ако селата ни останат без хора. Затова призовавам и македонските, и българските власти да изпълнят този проект, който е от началото на 80-те години. Той стана актуален за втори път през 1999 година. Бе подписана междудържавна спогодба за откриване на този граничен пункт. Но нищо не се прави, смениха се много правителства, но границата продължава да е затворена.
Граничният пункт ще стимулира икономическия растеж в погранични район, ще допринесе за нарастване на туризма и туристическите услуги в Западна България и допълнително ще сближи хората от двете страни на границата.
