Малина Едрева е председател на групата на политическа партия ГЕРБ в Столичен общински съвет. Председател е на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие /от 2007 г./, член на постоянната комисия по икономика и собственост. Висшето си образование завършва в Пловдивския университет със специалност Биология и химия. По-късно специализира културология в Италия, „Управленски умения” в Българското училище за политика, „Лидерство” в Институт ASPEN /Франция/.
-Г-жо Едрева, какви са Вашите детски спомени от София?
– През 1968 година са първите ми спомени от София. Тогава с моето семейство се преместихме в днешния кв. “Изток”. По това време там беше краят на града и повече приличаше на вилна зона. Днешното кръгово на 4-ти километър беше краят на града и там “въртяха” тролеите. Улиците бяха нашите детски площадки, защото нямаше коли, а ние карахме много ролкови кънки. Игрите ни продължаваха до късно вечер.
– Каква e разликата в града преди и сега?
– Много са различни обстоятелствата от тогава. Политическият строй беше друг и по никакъв начин не искам да сравнявам. Във всеки случай не искам и да се връща този строй, защото тогава нямахме свободата на пътуванията, на общуване, на избор на литература, на филми и музика. Днес колите са факт, технологиите напредват, в сравнение с миналото време. Тогава автомобили получаваха по-бързо “връзкарите”. По това време се чакаше с години за лада или жигула.
– Тази година в София има 800 първокласници повече. Това знак ли е, че столицата е град на младите хора?
– Една от основните ни цели е да подобряваме техническата база и сградния фонд, защото отговорностите ни в това отношение са големи. В програмата си кмета Фандъкова е заложила да реализира идеята си “София – град на младите и активните хора”. Факт е, че в София няма демографска криза. От друга страна обаче това е голяма отговорност, защото трябва да създадем и развием среда, в която младите хора да учат и творят, да експериментират.
– Кои са за Вас трите места – символи на града?
– “Света София”, Площада на толерантността. Това не е официалното му име, но така наричаме периметъра с действащи храмове – католическата църква, “Св. Неделя”, синагогата и джамията. Там до няколко месеца се надявам да започне реална дейност и арменската църква. Третото място е един от най-големите паркове, който е с национално значение – НП “Витоша”.
– Реализирането на кой проект очаквате с най-голямо нетърпение в София?
– За мен от изключително голямо значение е развитието на града по отношение на творчество и култура. Това не се случва толкова бързо, колкото инфраструктурните проекти. В момента сме в широк диалог с творческите организации, защото искаме София да се превърне в своеобразна лаборатория, в която творците да могат свободно да експериментират, да създават своите творчески продукти и да славят името на града ни и на страната ни.
– Каква е мечтата Ви за София след 10 години?
– Виждам я като модерен, технологичен град, който да запази уюта в себе си, защото той има тези дадености. През следващата година една от целите на кмета Фандъкова е реконструкция на ул. “Граф Игнатиев” и прилежащите й зелени площи. Виждам го като град на баланса между модерното и традиционното. Запазването на стила на стара София е много важен за мен.
