Сигурно не са малко тези българи, които не знаят къде е разложкото село Елешница. Това обаче не важи за деветима граждани на Великобритания. Те не само са наясно, че селището е скътано в полите на Родопите, но и се заселиха в него. Интересът на англичани към населеното място от повече от 10 години.
Напливът им не притеснява местните хора, които ги приели с отворени обятия. „Не ни е страх от нашите „бежанци”, които смениха Лондон с Елешница. Горди сме, че успяваме да привличаме за наши съселяни толкова много англичани. Тук те живеят през по-голямата част от годината”, споделят нашенци. Не им се наложило дори да учат английски език. Защото новодомците толкова се впечатлили от всичко българско, че понаучили и езика ни. Трудно им е да го говорят, но поне разбират всичко, което им казват българските им приятели и комшии.
Всички англичани са очаровани от българския фолклор и от местните обичаи и традиции. „Успяха да ни побългарят местните хора. Но не се оплакваме, а се гордеем. Всички сме си купили български народни носии. Обличаме ги на всички наши празници. Миналата година усещането бе страхотно да участвам в карнавалното шествие в селото, което се организира навръх Великден. Танцувахме, пяхме заедно с останалите. Чакам с нетърпение и тазгодишния празник”, споделя пенсионерът Дерек Барет. Той единствен от английската „колония” няма половинка, но не се чувства самотен нито за миг. Защото всеки ден общува с много от жителите на Елешница, посещава барчета да пие кафе, а понякога сяда вечер в заведение да пие нещо по-твърдо. „Харесвам и вашата ракийка, и виното ви. Но се пие с мярка, че опива лошо. Чудно е да съм в Родопите, а пред мен като на длан да се вижда красивата Пирин планина. Наистина се чувствам в рая. Не на последно място харесвам това селище заради тишината и спокойствието. Най-важни са обаче добрите хора и красивата природа”, признава английският пенсионер.
Съпрузите Ема и Диин Сноу също са влюбени в селото. Те имат дете на 2 години (на снимката). Много обичат да се грижат за градината си, в която отглеждат цветя и зеленчуци. Научили се да копаят от местните хора. „Научих се да пека кюфтета на скара и дървени въглища, дори дърва цепя. Не ми тежи нищо. Така се разтоварвам, малко физически труд не вреди. Харесваме да обикаляме региона, да се наслаждаваме на природата, често катерим планините Рила и Пирин. За Родопите се знае, тъй като сме в подножието й. Минералните извори тук са голямо предимство за селището”, казва Ема Сноу. Съпругът й допълва, че съселяните им са много отзивчиви, винаги са готови да им помогнат, а климатът няма нищо общо с този в Англия.
„Чувстваме се свободни и спокойни тук. Не се усещаме различни, а сме едно цяло с другите. Празнуваме заедно, посрещаме трудностите заедно. Бяхме солидарни с протеста на нашите съселяни, когато преди време за малко съседната община Белица да сложи ръка върху хиляди декари гори край селището ни. Те бяха в правото си и справедливостта възтържествува”, казва друг англичанин – Стив Буут, който живее с украинката Елена.
„Като българите сме, влюбени сме в родните ви ритуали”, категорични са чужденците. Англичаните почти всеки ден учат нови български народни хора и песни. „В началото ни бе трудно, но хората ни помогнаха. Ту дърва ще ни насекат, ту градината ни ще окосят. После се научихме и се справяме сами”, казват англичаните. Те са посетили почти всички забележителности в региона – мечия парк над Белица, древната църква в село Добърско, конните бази в село Бачево.
„Ставаме дори за екскурзоводи, толкова добре познаваме този район. Но Елешница не сменяме с никое друго селище”, уверяват чужденците.
Радваме се, че имаме такива съселяни, сменили Лондон с Елешница, споделят жители на разложкото село. В момента повечето англичани са в родината си, но скоро ще пристигнат в българските си домове. Защото на Великден тук има уникален кукерски фестивал. Той събира стотици туристи от страната и чужбина.
Над 100 кукери ще предизвикат удивлението на гостите, които всяка година идват от курортите Банско и Разлог, за да видят как се празнува Възкресение Христово с кукерско шествие. А в шоуто винаги участват и англичаните.
„Легендата гласи, че някога тукашните мъже работели из други краища на света като строители. На Великден обаче се връщали в родните си домове, за да помогнат на жените си да засадят нивите. Невероятно е българи и англичани да са заедно на хорото”, твърди кметът на Елешница Сашо Мицин. Той признава, че преди десетина години къщите се продавали за 5000-10 000 лева, а сега вървят между 15 000 и 20 000 лева. Пазарен принцип, отсичат местните. Щом има търсене, цената се вдига. А приятели на англичаните, които им идват на гости, не спират да питат я за свободни парцели, а за къщи за продаване. За да се заселят и те в селото.
Няколко къщи приемат гости, построен е и един хотел. Наскоро минералните извори станаха собственост на община Разлог и се очаква още инвеститори да вдигнат хотелски комплекси, за да развиват СПА процедурите и балнеологията. „Нас този факт може само да ни радва. Защото изоставените къщи не стърчат като призраци празни и тъжни, а са изпълнени с живот благодарение на нашите приятели от Великобритания”, допълва кметският управник.
А за Елешница се чува чак отвъд Ламанша, в „добрата стара Англия”.
