Една малка света обител е скътана само на 80-на км от София – в Стара планина, в долината на малката река Габровница, край село Еленов дол, община Своге. Манастирът „Седемте престола“ крие интересни тайни. Той е основан през XI в. Храмът и манастирският комплекс са били разрушавани многократно през годините и изграждани отново. Във вида, в който се намира сега църквата “Рождество Богородично” съшествува от 1815 г. Тя има план – кръстовиден наос и шест престола (малки параклиси). Всеки от седемте престола е посветен на светец. На тях могат да бъдат видяни растения, животни и библейски сцени. Едно от най-интересните произведения на изкуството, притежание на манастира е дървеният полилей “Хоро”, сътворен през 1815 г. Полилеят е съставен от 15 части с оцветени дърворезбовани сцени.
Храмовият празник на комплекса е 8 септември – Рождество Богородично.
Според исторически източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората Българска държава XII-XIV в. Легендата разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В Църквата има седем престола, което според специалистите го няма никъде другаде сред българските християнски култови сгради.
Северно от манастира е имало крепост-градище, част от което може да бъде видяно и днес, след като се поеме по стръмна пътечка, водеща началото си от манастира. Днешната порта на манастира е взета именно оттам.
Друго предание разказва, че по време на турското робство манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан войвода събрал всички войводи от околността и заедно издигнали манастира. В чест на седмината строители били направени седемте престола в църквата.
В чест на Седемте престола Иван Вазов е написано и стихотворението “Клепалото бие”.
