“Мечти и тайни” е новата книга на Данута Валенса, първата дама на Република Полша (1990-1995 г.), която бе представена в Аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Събитието събра десетки обществени фигури, сред които ректорът Алма Матер проф. Иван Илчев, посланикът на Полша в България Лешек Хенсел, директорът на Полския институт в България Агнешка Кошчиушко, директорът на издателство “Изток-Запад” Любен Козарев и др.
В своята биографична книга Данута Валенса споделя тежки моменти и мили спомени – от детството през годините на “Солидарност” до наши дни. Валенса е по-известна като съпругата на основателя на независимия полски профсъюз “Солидарност” – човекът който промени света, включително и нашия, и президент на Полша Лех Валенса. Той е носител на Нобелова награда за мир за 1983 г.
Авторката на книгата е родена през 1949 г. в местността Колония до село Крипи, Полша. На 19 години напуска родното си място и отива в Гданск, където се среща с бъдещия си съпруг Лех Валенса. Тогава тя работи в павилион за цветя. Двамата се венчават през 1969 година.
За творбата си Валенса каза, че има много части – и малко биография, и малко драма, и малко история, но преди всичко тя разказва за едно момиченце, което израства.
“Трябва да си помисля още какви мечти и тайни имам, но знам, че много семейства в България са имали подобни мечти като на тези в Полша”, сподели тя и подчерта, че задължително трябва да мечтаем. Авторката призна, че по-голямата част от мечтите й са се сбъднали.
На страниците на “Мечти и тайни” читателят ще чуе разказа на Валенса за основаването на движението “Солидарност”, за въвеждането на военното положение в Полша в края на 1981 г. и други. Съпругата на Лех Валенса описва и как е отглеждала сама децата си, след като “съпругът й е бил отведен “в неизвестна посока”, а и така или иначе е бил постоянно на “заседания в Гданск, срещи с властите във Варшава, пътувания из Полша за съвещания с местните организации на “Солидарност”.
Пред българските читатели жената на Лех Валенса заяви, че й липсва справедливостта за обикновения гражданин. “Най-много ме боли, затова че няма справедливост между хората и че ги няма моралните устои, на които трябваше нещо да се изгражда. Много неща се промениха в Полша и тя стана много красива, но на мен ми липсва справедливостта за обикновения гражданин”.
Авторката описва също как е получила Нобеловата награда за мир през 1983 година от името на своя съпруг, който по това време е интерниран, както и за президентските избори през 1990 г. и първите решения и промени в Полша броени месеци след падането на Берлинската стена.
Разказвайки за ролята на първата дама, за изгубените избори през 1995 г. и за живота след президентството, Данута Валенса подчертава: “Стойността на човека се проявява в обикновените и в нетипичните житейски ситуации. Човек трябва цял живот да работи върху себе си, защото този, който не работи върху себе си, не се развива. Не можеш да кажеш – “Сега вече знам всичко, всичко ми е позволено.” Бих могла да кажа така – “Вече съм постигнала всичко и съм умна.” Скромността възнаграждава човека с много неща. Животът е най-добрият учител, най-добрият университет, но трябва всеки ден да учиш. И аз учех. Ще се опитам да разкажа как изглеждаше моето учение, как изглеждаше израстването на това растение и как се превръщаше в дърво. Нека това бъде разказ на един стар дъб.”
По книгата на Валенса е направено театрално представление с една от най-популярните артисти в Полша. Книгата е преведена на португалски, украински и български. Тази година се очаква да бъдат направени преводи и на чешки и френски език.
