На 19 декември 1994 г. Общото събрание на ООН обявява 16 септември за Международен ден за опазване на озоновия слой. Това е датата, на която през 1987 г. бе подписан Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой.
Озоновият слой е част от земната атмосфера, която съдържа относително висока концентрация на озон и има свойството да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, падащи над Земята.
Открит е през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри и Анри Бюсон.
В атмосферата се съдържат вещества, които разграждат озона. Някои от тях са естествено създавани в природата, а други са в резултат от човешката дейност. Намаляването на изхвърлянето на най-разпространените от тези химически вещества, хлорвъглеводороди, започва с приемането на Монреалския Протокол за защита на озоновия слой на 16 септември 1987.
През 1995 г. Марио Молина получава Нобелова награда за това, че 29 години по-рано е предвидил опасността, която представляват хлорвъглеводородите за атмосферата.
На 16 септември 1987 г. в Монреал, Канада, политици от цял свят подписват Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой, към подписаната две години преди това Виенска конвенция за защита на озоновия слой. Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото намаляване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационния обмен. Монреалският протокол идентифицира основните вещества, които нарушават озоновия слой, и поставя специфични ограничения на тяхното бъдещо производство.
Над 180 страни от света до момента са се присъединили към Монреалския протокол, който се смята за един от основните международни документи за опазване на околната среда.
България е страна по Монреалския протокол от 1991 г., а през 1989 г. ратифицира Виенската конвенция за защита на озоновия слой и горепосочения протокол.
90% процента от атмосферния озон се намират в стратосферата (между 10 и 50 km) и е от голямо значение за всички живи същества на Земята, защото действа като защитен слой срещу опасните ултравиолетови лъчи на Слънцето с дължина на вълната под 270 nm.
Изследванията показват, че озоновият слой е много уязвим от химическите съединения (т.н. озон-разрушаващи вещества) следствие от човешката дейност, като например хлорфлуорвъглеводороди и др.
Понижаването на температурата в стратосферата, вследствие на изтъняването на озоновия слой, забавя процеса на възстановяването му. Емисиите парникови газове от човешката дейност също забавят възстановяването на озона и влияят глобално върху климата на планетата.
Има индикации, че вследствие на Монреалския протокол се очаква възстановяването на озоновия слой.
Източник: НИМХ-БАН
