На снимката: Кметът на Велико Търново, Даниел Панов, избран за председател на Управителния съвет на сдружението на общините и колегата му от Асеновград, д-р Емил Караиванов, който става председател на Контролния съвет на НСОРБ
Новината от Общото събрание на НСОРБ беше, че нямаше новина. Поне за медиите. Нито една телевизия не поиска да вземе интервю от новия председател на УС Даниел Панов. Единствените, които отразиха подробно „олимпийската“ среща на местната власт, бяхме ние от КMETA.bg.
Явно за властта срещата на сдружението също не беше новина. Нито един министър не се появи да поздрави кметовете за първата им среща. Депутатите също бяха малцинство, с изключение на Найден Зеленогорски от Реформаторския блок.
Нищо, кметовете са свикнали да се оправят и сами.
За боклука няма значение кой ще те поздрави или от коя политическа сила си.
Важното е кой ще го почисти и извози.
Че цветът на политическата сила няма особено значение показа и срещата на Националното сдружение. Новият председател Даниел Панов бе избран от всички присъстващи, независимо от идеологическата им окраска. Въпреки очакванията, че водачът на местната власт ще бъде излъчен от опозицията, това не се случи. Явно трябва да изтече още вода, за да могат леви, центристи и реформатори да се обединят около кандидатура, която да поведе след себе си всички. Логично, такава кандидатура излъчи и партията с най-голяма скамейка от кметове – ГЕРБ. Очевидно козът на управляващите беше добър, тъй като срещу него не бе издигната дори алтернативна кандидатура.
Овациите минаха, но сега на Панов му предстои и конкретна работа.
На първо място той да докаже, че освен партньор на властта, може да бъде и неин коректив. Председателят на сдружението трябва да може да разговаря, но и да показва зъби, когато това е нужно. Защото, ако властта не се притиска, най-лесно е да неглижира общинските проблеми. Панов е показал, че войната не му е чужда (все пак е бивш армейски офицер). През последните години лицето на Търново забележително се промени. Към града се насочиха сериозни пари от европейски проекти. Градоначалникът успя да спечели и войната за бъдещото трасе на магистрала „Хемус“, което щеше да заобиколи старопрестолния град.
Сега предизвикателството е да превърне местните каузи в общи. И да защитава яростно това, което искат неговите колеги.
Първата битка на новия управителен съвет на НСОРБ и неговият председател ще бъде за престиж. Те трябва да докажат, че сдружението, освен лоялен партньор, може да бъде коректив на властта. Да бъдеш рупор на общините е не само чест, а и отговорност. И понякога тази отговорност е дори да се скараш с партията, която те е издигнала, за да защитиш интересите на онези, които са те избрали. За да се случи това авторитетът на сдружението в обществото трябва да бъде затвърден, но и издигнат до нови нива, а именно – хората да започнат да вярват, че точно този орган е призван да брани интересите както на малките, така и на големите.
На второ място, както винаги, е битката за пари. Започва бюджетната процедура за 2017 година и отсега е ясно, че средства няма. Местната власт настоява поне с 10 на сто да се увеличат и без това ниските заплати в общинската администрация. Очевидно животът поскъпва, затова кметовете искат да се вдигнат парите за детски градини, училища, добавките за подпомагане на храненето на децата – от 7 до 18 на сто. Пари трябват за здравни кабинети, детски ясли, читалища и музеи. Сдружението трябва не само да лобира пред централната власт, а и да докаже пред обществото, че тези средства са му нужни, за да може да функционира като управа по места.
Не е без значение и методиката за такса смет. За първи път от 15 години има реален шанс тя да се обвърже с реалното потребление на услугата „сметопочистване“. Дали облагането ще бъде на торба или пък на обем на кофите за смет, предстои да каже финансовото министерство. Реалната информация и нужда обаче трябва да дойде от общините, които са пряко свързани с тази дейност.
Очаква се люта борба с централната власт заради новата здравна карта и нормативите към медицинските заведения. KMETA.bg на няколко пъти предупреждава, че идващото законодателство в тази област може да закрие цели здравни заведения по места, което ще остави хиляди хора без адекватна медицинска помощ.
Не трябва да се забравя и мораториумът върху разпореждането със т.нар. „остатъчен земеделски фонд“, който бе прехвърлен на общините. На практика сега те не могат да разполагат с нещо, което е тяхна собственост, което пък нарушава пряко местното самоуправление и спъва ръцете на кметовете, които са планирали да разкрият нови инвестиции.
Битките раждат каузи, а каузите изграждат истинските мъже. Дали ще се изпълнят исканията на местната власт обаче не зависи единствено от Даниел Панов. А от онези близо 400 мъже и жени, които го избраха вчера. Ако те застанат като един зад исканията си, няма кой да им откаже. Дано да няма и кой да ги раздели. Защото ако те не са единни, тогава струва ли си да се борим изобщо за мястото, в което живеем?
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
