Преди цели пет столетия, в началото на XVI век, на площада на Сеньорията във Флоренция млад скулптор представя своят прочит на класически античен сюжет – той излага пред публиката скулптурата на Давид. Тялото от обработен камък рязко се отличава от предходни работи по същата тема.
Майсторът на длетото е Микеланджело Буонароти. Само шест години по-късно му предстои да нарисува "Сътворението на Адам" на тавана на Сикстинската капела.
Много по-късно и статуята на Давид, и фреската "Сътворението на Адам", ще бъдат признати за велики произведения на изкуството. Но, тогава, преди 5 века, Микеланджело е само на 36 години, когато започва неговата летяща история в голямото изкуство.
Микеланджело Буонароти е роден на 6 март 1475 г. в тосканското село Капрезе, където баща му е кмет. Майка му умира, когато той е още дете, а когато баща му се жени втори път, семейството се мести във Флоренция. Там Микеланджело се сприятелява със студенти по живопис и прекарва голяма част от времето си като копира майстори от ранга на Донатело, Джото, Мазачо и Ботичели.
Въпреки нежеланието на баща си, Микеланджело става чирак в ателието на стенописеца Гирландайо, а през 1489 г. отива в художественото училище на Лоренцо де Медичи. Три години Микеланджело живее в двореца на Медичите, а след смъртта на Лоренцо, бяга, отначало във Венеция, а после в Рим. Там прекарва 5 години и започва да вае първите си големи произведения.
През 1532 година, 58-годишен, Микеланджело среща Томазо де Кавалиери, красив млад благородник, на когото посвещава остатъка от живота си. Пише за него многобройни любовни сонети и му праща рисунки. Приятелството им продължава 32 години. Микеланджело умира в ръцете на Томазо през 1564 година.
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен само като Микеланджело, е един от тримата титани на Ренесансовото изкуство, редом с Леонардо да Винчи и Рафаело. Италианският скулптор, художник, поет и архитект е един от видните представители на Флорентинската школа.
Давид
Славата идва с представянето през септември 1504 година във Флоренция на 5-метровата мраморна статуя на Давид.
Преди Микеланджело художниците изобразяват Давид в момента на триумф след победата над Голиат, но Буонароти го показва в мига преди това, запечатвайки живо състоянието на противопоставяне.
Оплакването на Христос
Тази творба става първата пиета за Микеланджело, но едновременно с това и неговата най-добра. "Оплакването на Христос" е единственото произведение, което Микеланджело подписва. Копия на тази статуя днес има в много католически църкви.
Сътворението на Адам
Микеланджело пресъздава ключов библейски сюжет – обграденият от небесните ангели Бог-Отец сътворява Адам. В центъра на композицията е срещата на жеста на двете ръце, чрез който се предава импулсът, вдъхващ в човека жизнената енергия.
Върху тази творба Микеланджело работи около две години. Композицията достига на височина 235 см и по първоначален замисъл е трябвало да бъде фрагмент от гробницата на Юлий II. Големият творец обаче не успява да завърши всички елементи по нея.
Сикстинската капела
Цели 4 години Микеланджело работи по фреските над олтарната стена на Сикстинската капела, изобразяващи второто пришествие на Христа и Апокалипсиса. За да сътвори този шедьовър, Микеланджело се връща в Сикстинската капела четвърт век след като е изписал "Сътворението на Адам" на тавана.
"Истинското изкуство не е нищо друго освен копие на съвършенството, на Бога, сянка от четката, с която той сам рисува, една мелодия, един стремеж за съзвучие…", пише Микеланджело в края на своя живот.
Буонароти умира в своята работилница в Рим на 18 февруари 1564 г. на 89-годишна възраст. Погребан е тържествено в църквата "Санта Кроче" във Флоренция, редом до друг велик флорентинец – Данте Алегиери.
