Времето между 1944 – 1989 година е изключително спорно. Съществуват различни становища относно този исторически отрязък, които пречат на нас хората от по-младото поколение, да изградим позиция и мнение за периода.
Важно е да не пренебрегваме страниците от историята на България, а да се опитаме да съхраним културните и архитектурните ценности, останали за поколенията. Около това становище се обединиха архитекти на проведената вчера „Кръгла маса“ с тема “Социалистическото наследство-наследство в риск“, организирана от младите специалистки арх. Емилия Кънева и арх. Дора Иванова. Събитието има амбицията да постави началото на редица дискусии на тази тематика.
В страната ни има риск да изгубим архитектурните обекти от социализма, още преди да сме направили опити да ги съхраним. Нееднократни бяха посегателствата върху паметника на Съветската армия, но какво беше постигнато с тези актове? Тук е моментът да си зададем въпроса: „Трябва ли да сме комунисти, за да запазим паметниците от този период?“ . Това е историята и тя не може да бъде пренебрегвана, забравяна и обругавана.
Хората, живели през втората половина на ХХ век, носят в себе си разнородни спомени и емоции. Съвременните българи не могат да избират миналото на народа си и историята си, те само могат да размишляват над нея и да открият слабостите и предимствата през годините. Миналото ни учи в каква посока да вървим в бъдещето.
С отдалечаването от всеки исторически момент и времевата дистанция се оказва натиск върху паметта. Заличават се спомените и културните дадености. Тъй като времето на социализма не е толкова далеч от сегашна гледна точка страната ни има възможност да съхрани архитектурните си паметници.
В интервю за Kmeta.bg Милка Христова, председател на групата на БСП в Столичния общински съвет дава своето менние, относно съдбата на паметниците от времето на социализма.
„Смятам, че историята е такава, каквато е и заслужава уважение. Премахването на паметниците от времето, когато страната ни е била с тоталитарен режим на управление е плод на политическо късогледство и безволие. Не е редно да премахваме исторически паметници заради времевите политически настроения.“
Независимо от това, какво е било миналото на един народи и дали е оценено като „добро“ или „лошо“, то е част от историята, която не бива да бъде заличавана.
