Според министъра на труда и социалната политика Бисер Петков
Минимална работна заплата от 650 лева и средна заплата до 1500 лева в края на мандата са реалистични цели. Той заяви социалният министър Бисер Петков при представянето днес на приоритетите от управленската програма в социалната сфера. Сред тях са увеличаване на доходите чрез заетост и по-висока производителност на труда, както и нарастване на квалифицираната работна ръка, съобщи БНТ.
По думите на министъра, тези цели следват тенденциите на пазара на труда. Петков припомни, че по данни на Агенцията по заетостта равнището на регистрираната безработица е 6,7 на сто, а броят на регистрираните безработни е около 220 000, което се равнява на безработицата преди настъпването на икономическата криза през юни 2008 година.
Проблем остава недостигът на работна ръка, особено на квалифицирана – от тези около 220 000 души около 120 000 са с ниска степен на образование, а част от предвидените мерки в социалната област са насочени именно към тези хора. Така с бюджетни средства през следващите четири години ще бъдат обучени 50 000 безработни, а със средства от ОП "Развитие на човешките ресурси" най-малко 100 000, търсещи работа и неактивни хора от уязвимите групи на пазара на труда, също ще бъдат включени в обучения.
Бисер Петков подчерта, че министерството няма намерение да прави промени в параметрите на пенсионната система така, както са установени през 2015 година. Няма да се променят пенсионната възраст и стажът за пенсия, заложени в КСО. Според Петков заложеното в КСО отпадане на тавана на новоотпуснатите пенсии от началото на 2019 г. също трябва да се случи. Пенсиите ще растат не само заради ръста на средния осигурителен доход, а и заради законодателно заложеното увеличаване на тежестта на осигурителния стаж. До края на октомври министерството ще е готово с концепция за усъвършенстване на експертизата на работоспособността.
Други мерки в социалната политика са свързани със създаване на условия за гъвкаво съчетание на личния и професионалния живот, каза Бисер Петков и припомни, че от 1 юни е в сила мярката, при която жените, които се връщат на работа преди края на първата година от майчинството, получават 50 процента от полагащото им се обезщетение. Вече 275 жени са се възползвали от нея. По ОП "Развитие на човешките ресурси" предстои и обявяване на операция за възможности за полагане на грижи за отглеждане на малки деца.
По програмата са отделени 20 млн. лева и тя е насочена към безработни, които не могат да запишат детето си на ясла или на детска градина. Предвижда се и да се засили ролята на учителите в преценката за необходимост дадена помощ за децата да се плаща в натура. Сега тази преценка се прави предимно от социалния работник. Ще се облекчат и процедурите за кандидатстване за семейни помощи за деца, като ще отпадне изискването за предоставяне на акт за раждане на детето. Ще бъде разработен и закон за детето и семейството.
Очаква се да бъдат подобрени процедурите за осиновяване чрез промени в Семейния кодекс. Предвижда се създаване на национален регистър за осиновяване, както и на такъв за кандидат-осиновителите. Ще бъде създаден и национален съвет, който да разглежда кандидат-осиновителите. Към настоящия момент тези съвети са регионални и процедурите се усложняват.
Бисер Петков заяви, че ако работодателите не участват и във втория етап на преговорите за минималните осигурителни доходи, който трябва да е на 23, 24 и 25 август, ще се наложи държавата в лицето на министъра да определи какви да бъдат минималните осигурителни доходи.
