Град Перник е известен като Градът на черното злато. Развитието на Перник е тясно свързано с минното дело. През1891 г. е приет законът за мините и е открит първият рудник на “Държавна мина Перник” в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради.
Постепенно центърът на селището се премества от квартала “Вароша” около новото минно селище. През 1986 г. в Перник отваря врати Музеят по минно дело. Идеята за създаването му се появява, след като пернишки миньори посещават Музея за добив на каменна сол в гр. Величка, Полша, и Петербургския минен музей.
Музеят по минно дело в Перник не се помещава в сграда, а е част от подземна галерия. Първата копка на рудника, в който сега се помещава музеят, е направена през 1891 г. Той е действащ до 1966 г., когато залежите му са изчерпани и той е затворен, а след около 20 години е превърнат в музей.
Минният музей е единствен по рода си на Балканите. Подобни музеи има само в Белгия, Германия, Полша и Русия.
Една от атракциите за посетителите са каските, които трябва да сложат, преди да влязат в подземната част на музея. Всъщност в тунела няма никаква опасност за гостите. Галериите на старата мина са дълги 630 м, в тях са разположени около 30 експозиции, които следват развитието на минното дело в България.
В началото се минава през тунел, укрепен с тухли и дървени подпори – така, както е било в миналото. По цялото протежение на галериите могат да се видят различни съоръжения за укрепване и осветление. Представена е и експозиция на транспортната техника – различни видове локомотиви и пътнически вагонетки, повечето от които са автентични и показват прогреса в минната индустрия след 1896 г.
Посетителите могат да се докоснат и до автентични миньорски инструменти. В експозициите на музея са показани аксесоари и екипировка, минни телефони и средства за комуникация, предпазни средства, самоспасители и др.
Част от инвентара е и първият локомотив, вкаран в експлоатация в Мини Перник – Siemens от 1925 г.
Беседата и обиколката на Музея по минно дело продължава около 40 минути. Температурата в галерията е почти еднаква през цялата година, затова туристите, които посещават музея през лятото, трябва да вземат топли дрехи, защото градусите са малко над нулата.
Минната дирекция – сградата, в която се е помещавало управлението на мината, е забележителен архитектурен паметник, който съхранява произведения на изкуството и е символ на града. В партерната й част е представена музейна експозиция, проследяваща развитието на минното дело в различните му периоди, както и геологичната история и разнообразие на Пернишкия край.
В непосредствена близост до минния музей е и Историческият музей на Перник. В музея се съхраняват над 50 000 експоната, сред които и находки, открити при разкопки на средновековната крепост Кракра край Перник. Музеят съхранява още праисторическа керамика, има иконна и етнографска сбирка. Наскоро бе експониран фосил на риба отпреди 35 млн. години, открита при строежа на автомагистрала „Люлин”.
Началото
От 1892 до 1926 г. Перник бележи един от най-големия за България прираст на население – от 1 413 на 12 296 човека. Експлоатацията на въглищата дава тласък за развитието на Перник. За първи път в България с монтирането през 1895 г. на минната сепарация и нужната за нея електрическа станция пламва ел. крушка за осветление. През 1893 г. е открита гара Перник от ж.п. линията София – Кюстендил. Разраства се строителството на минни предприятия – ТЕЦ 3 000 V, открита през 1918 г, ТЕЦ 6 000 V (по-късно ТЕЦ Перник) през 1929 г., което позволява да започне електрифицирането на Перник и околните селища.
С бързи темпове се благоустроява селището – строеж на административни сгради – Общинско управление, Дирекция на минната управа и др., жилищни квартали – Инженерния, Монте Карло, Твърди ливади и др., канализиране и водоснабдяване.
Перник добива облика на индустриално селище, подобно на много миньорски селища в Западна Европа. Съвсем естествено на 26 юни 1929 г. с Указ № 402 на цар Борис III Перник е обявен за град.
В следващите години градът продължава своето индустриално развитие. През 1948 г. машинна служба при мини Перник и преобразувана в машиностроителен завод. В периода 1950- 1970 г. са започнали своята работа ТЕЦ Република, металургичен завод Ленин, завод за токоизправители, завод за заварочни машини, завод за феромагнити, завод за специални стоманени профили
