Михаил Мирчев е роден на 24 октомври 1954 г. в София. Професор е по социология и политология в УНСС. Активен изследовател е на политическите и гражданските процеси чрез своята агенция АССА-М. Баща му Стоян Михайлов е бил секретар на ЦК на БКП, а синът му Стоян Мирчев е депутат от БСП.
Проф. Михаил Мирчев e кандидат за кмет на София на БСП.
– Проф. Мирчев, имате ли конкретни предложения в сферата на здравеопазването и социалната политика?
– Само бюджетът за капитално строителство на общината за здраве и здравни услуги трябва да се увеличи двайсет пъти. Голямата 5 работническа болница в София, която е на общински бюджет съвсем се разпада. Цели лекарски екипи си подават уж доброволно оставките. Защо правят това?
Вместо общината да инвестира в болницата с огромен сграден фонд, те просто я оставят да се разпадне. Общината не иска нейната модернизация, искат тя са изчезне, да си тръгнат докторите и след това да я приватизират. Ще я дадат на вас, вие след година ще инвестирате 200 млн. и ще направите чудесна златна касичка на корумпираните властници и чиновници от общината. Аз ако стана кмет веднага бих могъл да спра това безобразие.
Има и проблем със старите поликлиники. Там седи въпросът с наемите, които плащат старите и младите лекари. Старите доктори дават нисък наем, а младите – огромни наеми. Не може на един етаж в ДКЦ-то лекарят, който е там от 90-те години да плаща 20 лева наем, а младият лекар, завършил преди 5 години да дава 1000 лева. Има драстична диспропорция, която може да се реши с нормативна уредба. Общината може да се намеси и да оправи този казус за 2 седмици. Но не го прави. Така разделя лекарското съсловие на 2 части, създава се изкуствен конфликт и ДКЦ-та боксуват. Лекарите не са мотивирани да работят, карат се един с друг, гледат се накриво.
От друга страна защо общината не създаде механизъм да върне лекарите в училищата? Имам и конкретен пример… Елитното 119-то училище приема 7 нови паралелки с първолаци тази година. Директорският кабинет и лекарският кабинет са превърнати в ученически стаи. Така утре дори Фандъкова да върне лекарите в училищата, те трябва да работят на футболното игрище. Не може ли да има някаква регламентация по този повод. Защо разрешават това училище да приема 7 паралелки с първокласници – с 2 повече от нормалното, когато има други училища, които не могат да си съберат ученици. Това не е ли работа на Столичния инспекторат? Кметицата Фандъкова няма ли думата? Един нов кмет не може ли бързо да ги разчисти такива куриози? Може, разбира се.
– Какво е вашето отношение по наболелия „ромски проблем”?
– Не трябва да говорим за роми и цигани изобщо. Има най-различни прослойки и общности. В София има квартали, в които циганите живеят в нормални къщи, в добри взаимоотношения със съседите, не разхвърлят боклуци навсякъде, водят си децата на училище. Те се стремят да работят законно, приемани са и са интегрирани. За тези роми не говорим в София. Трябва да ги подкрепяме и да ги даваме за пример.
Проблемът са гетата. Има стари гета, но и нововъзникващи гета, които се появяват през последните 3 – 4 години. В момента София засмуква циганите от цялата държава, защото София има пари, има какво да се краде, има много паркове, където да се настанят. Вили Лилков заяви, че е преброил 23 цигански гета в София. Това е безумно. И всичко това пред погледа на жената, на хуманистката Фандъкова. През последните 2-3 години общината гледа как тези хора се настаняват, унищожават градинки, подлудяват съседните блокове, квартали от страх и безпокойство. И така се стига до скандалите, сбиванията. Полицията се чуди кого да бие, кого да арестува.
Решението е комплексно. Трябва да има контрол. Как може да се настаниш в парка на София като си дошъл от Търговище, например. Какво правиш там без кварталният полицай да дойде и да те разпита? Без да дойде ГРАО да изясни твоята гражданска регистрация? Без веднага да те санкционират защо изхвърляш боклук? Това е пълно безхаберие и апатия на толкова много общински и държавни институции. Ако всички те работят, това няма да се случи.
Решението е в столицата да си построят приюти. В гетата живеят млади майки на по 14-15 години, всяка от които има по няколко деца на ръцете си. Проблемът идва, когато тръгнат багерите да събарят къщите им. Тогава се появява въпросът – къде ще ги настаним? Не може да настаним цялата общност. Мъжете могат да се справят. Въпросът е как да се справим с майките с децата. Общината трябва да създаде специализирани временни институции за настаняване. Тази жена трябва да бъде изкъпана, нахранена, прегледана. Децата й да бъдат имунизирани, а ако са на подходяща възраст да бъдат изпратени на училище. Тъй като общността не го прави, общината трябва да го направи. Има достатъчно бюджет за това.
– Кои са другите проблеми на столицата?
–Където пипнете има проблеми. „Топлофикация – София” има 750 млн. задлъжнялост. Това е една единствена фирма. Тя тероризира хората. Живея в апартамент и получавам огромни сметки. За миналия отоплителен сезон получих сметка за една стая, която не е била отоплявана дори и за половин час.
Общината е собственик на „Топлофикация – София” и трябва намери решение, да изгони директорите, да ги вкара в затвора, да направи оптимизирано управление, да реши въпроса с горивото, с което работи „Топлофикация”, да контролира всичко. Това са управленски решения.
ВиК-концесията също е проблемна. В София се изпълняват много мощно инвестиционни програми. Сменят се стари тръби за вода с нови и по-модерни. До тук добре, но заедно с тях трябва да се оправи и канализацията. На тях не им е изгодно тази втора част от проекта и на практика вършат половината от работата си. Сменят и модернизират водопроводната система, но изоставят канализацията в много райони в столицата. И сега ние сме една средно европейска модерна столица, която няма канализация или има много лоша и неефективна канализация. Питам кой е дал тази концесия? Стефан Софиянски. А наследниците му… Йорданка Фандъкова, преди нея беше Бойко Борисов. Защо не са се справили с тази концесия? Борисов заяви, че ще се справи с концесията, но забрави. Сега имаме все по-чиста вода в София и все по-лоша канализация. Поредният парадокс в XXI-ви век и то защото този, който е дал концесията не си върши работата на контрол срещу концесионера. Не го принуждава да спазва договорите.
Заводът за боклук, за който се говори още не е построен. Бойко Борисов като кмет говореше за него. 10 години минаха от тогава. Знаете ли за колко време се строи един такъв завод? За година и половина. Ако попитате Йорданка Фандъкова, тя ще намери 15 извинения за забавянето. Факт е обаче, че след 10 години завод все още няма. Дори и да има съдебни дела и разправии и те да се точат 4 години, какво правим другите 6 години?
Вижте миризливите кофи за боклук в цяла София. Има концесионер. Защо общината не го принуди всяка пролет и есен да почиства тези кофи, за да не смърдят? Това е 10-годишна смрад. Много е просто. Нека тези кофи се мият дори веднъж годишно. Идете в някоя западна държава и ще видите колко начина има за решаване на проблема с боклука. Тук също е намесена боклукчийската мафия.
– Бихте ли продължили някои от проектите на Йорданка Фандъкова?
– Много от проектите на Йорданка Фандъкова трябва да се продължат. Тези от сферата на културата задължително трябва да имат продължение и дори да се разширят. Дават се много пари за модерно, про-западно изкуство. Но почти не се отделят средства за българско народно творчество – за читалищата, за детските, танцови състави, за старите баби, които пеят. Това е класическо народно творчество.
Трябва да се отглеждат и българските таланти – като Крисия например. Когато една модерна държава види такъв талант, още повече, който е получил международно признание, веднага трябва да го вземе на отглеждане. Не бива тези деца да се оставят само на родителите, които могат дори да създават проблеми или на училищата, които нямат средства. Общината трябва да се погрижи за развитието на тези деца.
– Какъв ще е вашият екип, ако спечелите кметските избори?
– Мисля вече за екип. Кметът сам по себе си нищо не може да направи без добър екип. Много ключова фигура в София е главният архитект. В някои отношения той дори е по-важен от мен. Ако стана кмет и не си намеря читав, относително честен човек за главен архитект, той така може да ми върже ръцете, че с нищо добро да не мога да се похваля. Зам.кметовете също са важни фигури. Имам предвид някои имена, познавам ги, това са хора с потенциал, на които мога да се доверя, а не парашутисти. По време на цялата кампания ще проверя отделни хора дали стават, но все още е рано да се говори за имена.
– Казахте преди време, че настоящият кмет е само „кукла на конци”, която се явява, за да реже лентички. Как ще убедите хората, че вие няма да сте фигура, зад която седят хора, които й диктуват определени решения?
– Да, настоящата кметица има тази функция – да реже ленти, да се показва… Нека хората ме преценят – дали съм човек, който е толкова послушен и би се съгласил някой да играе мръсни игри зад гърба му, дали само ще ходя да се усмихвам. Това ще покаже практиката. Има хора, които харесват нещата, които говоря, но са скептични за резултата. Те трябва да ми дадат кредит на доверие – ако стана кмет времето ще покаже дали ще се окажа мошеник и слаба личност, както е било много пъти до момента, или човек със силен характер.
– Какво ще правите, ако не спечелите тези кметски избори?
– Животът продължава. Аз съм преподавател, имам преподавателски статус. Не съм заплашен от никъде. Тази кандидатура и тези избори са експеримент – по линия на БСП дали мога да помогна на партията, така и по линия на Йорданка Фандъкова – дали мога да променя този „светъл” пропаганден образ на настоящата кметица, която работила от сутрин до вечер, дали ще разбия тази масова хипноза….
