Света Злата Мъгленска – единствената великомъченица, изобразена в национална носия, честваме днес, на 18 октомври. Точно преди една година, на отбелязването на нейното Успение, сливенският Митрополит Иоаникий освещава мечтата на жителите на сунгурларското село Прилеп за първа църква от 400 години насам. Храмът носи името на Злата Мъгленска, убита в името на християнството от ръцете на поробителите през 1795 година.
Това е първи храм на тази светица, която въпреки всички материални съблазни, предлагани й от османците, не дава вярата си и загива заради нея. По предания, старият храм на Прилеп се е наричал „Св. преподобна Петка Търновска”. Когато преди години започва строежът на новата църква в селото, тя трябвало да носи същото име. Тогава свещеникът, който и до днес служи в храма на празници, сънувал странен сън. Явила му се светицата и му подала камък, който да „вгради“ в църквата. Заръчала да носи нейното име. Свещеникът разказал на хората от селото и те единодушно решили да изпълнят чудното поръчение.
Храмът е построен с дарения от множество хора за близо 10 години под духовното наставничество и помощ от страна на архимандрит Партений, въпросният енорийски свещеник на няколко села, игумен на Люляковския манастир „Св. праведни Богоотци Йоаким и Анна”, който е и председател на храмовото настоятелство.
Случайна среща ни запознава със секретаря на църковното настоятелство в селото Донка Георгиева, която отключва църквата в делничен ден, сякаш специално за посещението на наш репортер. Тя ни разказва за премеждията, през които са преминали всички, които години наред не са се отказали тази църква да я има. „Преди време, когато бях малка, хората се молеха пред един камък, с нарисуван кръст върху него. С много усилия и помощ от добри хора успяхме да построим новия храм, а днес да се помолят пред иконата на Света Злата Мъгленска се стичат хора от цялата страна“, разказва Донка Георгиева.
Тя допълва, че съдбата на великомъченицата е била тежка. Живяла през XVIII век по време на османското владичество в Македония. Ражда се в бедно семейство в село Слатина, Мъгленско. Злата има още три сестри. Още от малка се проличава нейната рядка красота, смиреност, благочестивост и чистата, твърда и непоклатима вяра в Господ. Рядката хубост на девойката ѝ донася големи изпитания и става повод да понесе изпитания на велика мъченица.
Според житието на светицата, млад турчин я издебва и отвлича. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се омъжи за него. Тя не скланя дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра.
Турците дълго и безмилостно я изтезават, а след това я обесват и насичат тялото ѝ на късове. Пречистена в огъня на страданията, Злата Мъгленска предава душата си на Бога на 18 октомври 1795 година. Българската православна църква почита паметта ѝ на тази дата всяка година.
Любопитен факт е, че днес българи и турци в село Прилеп живеят в разбирателство и най-много дарения за храма били направени от българите от турски произход. „Днешните не са като едновремешните“, разказва още Донка Георгиева.
Много и различни в детайлите, са преданията за житието на гордата българка, но си заслужава да се прочете откъсът от книгата на Розмари де Мео „Стопанката на Господ” – един въздействащ, колоритен и много емоционален разказ.
На 18 октомври 2017 г. сливенският митрополит призовава жителите на Прилеп да посещават храма си и „пътеката към него никога да не запустява и буренясва”. Година по-късно, тя не само, че не е буренясала, а е утъпкана от миряни, които идват да се поклонят на светицата, да се помолят и най-вече да благодарят. Докоснали се до иконата на Злата Мъгленска, те си тръгват с още по-силна вяра и любов към българското, и със сигурност някога ще се върнат да й се поклонят отново – рано или късно.
