Десетина кораби са потъналите по трасето „Южен поток” и някои са на такава дълбочина, че потвърждават теорията на америанския учен проф. Робърт Балард, че още някогашните мореплаватели са цепели морето направо от Синоп до Крим без страх и навигация, а не близо до крайбрежието, както ние си мислим. Това каза д-р Илия Щирков от Института по океанология и командир на миниподводницата РС-ВВ за дълбоководни проучвания при представяне на откритите артефакти на дъното за Международния ден на Черно море – 31 октомври.
Един от най-интересните кораби по трасето, където трябваше да минат тръбите, е потънал на 1400 м дълбочина и носът му е красиво извит като на гръцките галерии, посочи ученият.
Друг плавателен съд по трасето е на 140 м, но палубата му е силно разрушена. Един от уникалните обекти е могила, покрита с плочи наподобяващи балчишки камък, като от нея излизат мехурчета от газ или от сладка вода, но за съжаление изследователите не са успели да вземат проби. Вероятно е сладка вода, защото рибари твърдят, че на няколко часа път навътре в морето гребат със стомни точно такава вода, а не солена, обяснява д-р Щирков.
Още когато беше на дневен ред проектът „Южен поток” проучванията идентифицираха 16 артефакти с интерес за културно–историческото ни наследство като всички данни бяха предадени на Центъра за подводна археология в Созопол към Министерството на културата. Българската миниподводница участва в изследванията на дъното заедно с руския кораб по проекта. Тя засне и свали сонограми, направени с хидролокатора за страничен обзор, припомни командирът й. Но за по-нататъшни проучвания няма средства.
Още преди старта на проекта от руска страна бяха посочили, че подводното трасе на „Южен поток” ще минава край останки от 38 корабокруширали кораби на българска територия, но малка част от тях са близо до тръбите, които трябваше да заобиколят откритите артефакти на дъното.
Черно море е уникално, защото е затворено и поради малката си площ развива внезапно бури с остра вълна и къс период, които са фатални особено за малките кораби. А липсата на кислород, наличието на сероводор на 150 м и дебелата тиня, в която потъват и не могат да се отлепят са естествени условия за тяхното запазване и консервация, посочи д-р Щирков.
