На седмата неделя след Петдесетница, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан отслужи Божествена св. Литургия в църквата „Св. Йоан Рилски Чудотворец“, по-известна като Потопената църква.
Тя е съградена през 1891 година в село Запалня, което се заличива с указ през 1965 г., заради строежа на язовир „Жребчево“. Последната служба там е на 28 април 1963 година, когато се венчава синът на поп Драган Стойков. Днес Стойко Стойков не скри вълнението си, че храмът оживява след 56 години.
„Ние дължим огромна благодарност и поклон пред паметта на всички онези хора, които положиха душата си за този храм, които дадоха своята мъдрост и живот, на енорийския последен свещеник, който обслужваше това село, запустяло вече. Много от тях вече са покойници, но са и много тези, които все още помнят извършеното за защита на православната ни вяра. Как да я съхраним? Само тогава, когато ние я съхраняваме в себе си, може да я предаваме на идното поколение, което ще продължи делата на нашите предци, в устоите на вярата, надеждата и най-вече в любовта. Така, както този храм толкова години не се поддаде на водите, беше ожитворен от хора и от богослужение, нека нашата вяра бъде толкова силна и вдъхновяваща, та да ни укрепва, да бъдем ревностни православни християни, пазейки своя бит, своята вяра, съхранявайки народа ни като православен. Бъдете благословени!“, каза на стотиците миряни митрополит Киприан, който не пропусна да благодари на всички, които помогнаха това историческо събитие да се случи.
На въпрос дали службите в Потопената църква ще бъдат традиция владиката сподели, че се надява това да продължава да се случва с Божията помощ и подкрепата на св. Йоан Рилски.
„Процесът е дълъг, за собствеността на църквата, за нейната реставрация, евентуално за проект, по който може да се кандидатства. Обетът, който съм дал пред себе си и пред св. Йоан Рилски е всяка година, на този ден, на седмата неделя след Петдесетница, да отслужваме св. Божествена Литургия, в този прекрасен храм, който остава спомен на нашите вяра и българщина, съхранени през вековете“.
