През 1924 г. при редактора на списание „Детска радост” Ран Босилек, идва млад мъж с няколко свои детски стихотворения. Те са подписани с красивия псевдоним Разцветников. Щом ги прочита именитият писател разбира, че на небосклона на българската детска литература е изгряла нова звезда. Това е Асен Разцветников. Оттогава почти във всеки брой на списанието се появяват кратки, но завладяващи със своята богата образност и чувство за хумор творби от Разцветников и той става любимец на хиляди български деца.
Асен Разцветников е псевдоним на Асен Петков Коларов. Той е роден на 2 ноември 1897 г. в село Драганово, Великотърновско.
Псевдонима му е хрумване на Райна Савова. Тя е млада учителка от родното му село, с която той се запознава на една вечеринка през 1918 г. Двамата си дават обет никога да не се свързват в семейства, но и никога да не прекрачват прага на истинското приятелство, тъй като и двамата са болни от неизлечимата тогава белодробна туберкулоза. Една сутрин поетът отишъл сияещ при Райна и й казал: „Измислих си псевдоним – Светлоструйников!”, а тя му отвърнала: „Луд ли си? Я се чуй – струи от мене светлина! Голяма глупост… Разцветников! Това е твоето име!”.
Като хубавец, Разцветников винаги е бил преследван от жените. Той се спасявал от домогванията им с панически бяг, убеден, че зла орисница го е обрекла на гонения и самота. Любопитна история гласи, че напориста столичанка го преследвала с месеци. Дори, докато той отсъствал, тя пренесла трикрилния гардероб с тоалетите си в квартирата му. Настанила се с надеждата, че притиснат от общественото мнение, Разцветников ще се ожени за нея. Той обаче дълги седмици спял при приятели и се прибирал едва когато кандидат-невестата отчаяна напуска заедно с гардероба си.
Ето няколко от неговите гатанки от детската книжка „Чудесии, дяволи, залисии“:
1. Воденичка
на стеничка,
денем нощем не спира,
работа си намира,
чука, трака, отпява —
сто години вървяла,
нито зрънце не смляла.
Що е то?
* * *
2. Пристигна ни златен гост,
па направи дивен мост.
Прехвърли го над селата,
от край до край на земята,
нашари го с чудна четка —
да пъстрее и да светка.
Що е то?
Кажете ми сега,
не е ли туй д…..!
* * *
3. Дълга, дълга Бърборанка
няма кости, нито сянка,
пей и тича пълзешката
през нивята, през полята.
Щом я слънце дълго грее,
тя започва да слабее,
тя започва да се свива
и да става мълчалива.
Но заплиска ли я дъжд,
тя набъбва изведнъж,
тя расте и дебелей,
и лудува, и се смей.
Що е то?
* * *
4. Роглю няма ушенца,
Роглю няма краченца,
а си ходи в полята,
а си гази в тревата.
На гърба му товарче —
вито-вито самарче,
пресрещни го, детенце,
побутни му рогченце —
ще си влезе в товарчето,
в товарчето, в самарчето.
Що е то?
* * *
5. Голо, голо голаче
на скут седи, та плаче
като клето сираче.
Дочуха го момите,
захвърлиха иглите,
изскочиха сред село
с пъстри китки на чело.
Що е то?
Отговори:
1. Часовникът
2. Дъга
3. Реката
4. Охлювът
5. Гайдата
