На 5 май преди седем години нелепо загина любимият на всички ни български актьор Чочо Попйорданов. Заради падане от високо той изпадна в кома, но 15-часовите усилия на лекарите не успяха да го спасят.
Роден е на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов – дългогодишен директор на Киноцентър "Бояна", генерален директор на БНТ през 1998 г., директор на Сатиричния театър и лекарката д-р Катя Попйорданова. През 1989 г. Петър Попйорданов завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Играе в трупите на театър "София", Малък градски театър "Зад канала", а от 1994 г. и в Народния театър "Иван Вазов".
Най-известните му театрални роли са в постановките "Сън в лятна нощ", "В полите на Витоша", "Бурята", "Човекът, който прави дъжд", "Кимоно", "Декамерон", "Хъшове", "Призраци в Неапол", "Хеда Габлер".
Чочо Попйорданов има много роли във филмови продукции, сред които "Вчера" (1988), "А сега накъде" (1988), "Адио, Рио" (1989), "Аз, Графинята" (1989), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Вампири, таласъми" (1992), "Сезонът на канарчетата" (1993), "Граница" (1994) "Испанска муха" (1998), "След края на света" (1998), "Сомбреро блус" (1999), телевизионните сериали "Дунав мост", "Хайка за вълци", "Хъшове", "Врабците през октомври" и "Под прикритие" и др.Популярност му носи и участието в телевизионното шоу "Клуб НЛО" на БНТ.
Носител е на множество награди, сред които за мъжка роля на фестивала "Златна роза" през 1994 г. (за "Граница", "Онова нещо", Кладенецът", "Козият рог", "Вампири, таласъми" и "Сезонът на канарчетата"), Аскеер през 1997 г. за ролята на Джим Къри в спектакъла "Човекът, който прави дъжд" и награда "Златен Баяр" в Белгия за "Граница".
Ето какво е споделял актьорът за живота:
„Бащите по принцип са незнайни войни. Ако нещо ще те пази, то е майката. Лоша, добра, каквато и да е – тя ще те пази.”
„Не умеем да се чуваме, да говорим по между си, да се слушаме един друг, да се виждаме, да се понасяме такива, каквито сме.”
„Всички хора, доколкото могат, се стараят да живеят в анонимност. Лошото е, както се казва в една сентенция: “Разбрах, че е живял по некролога му”.
„Няма как да поискам прошка, защото като огорчиш някого, огорчението остава в човека.
"Гордея се само с едно – че мога да обичам ужасно много. Любовта не е план – първо да се срещнем, после да илизаме няколко месеца, след това да запознаем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, освен ти и човека срещу теб."
„Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.”
„Ако не предадеш себе си, винаги можеш да намериш човек, който няма да предаде теб. Аз не успях да предам себе си и затова мен не ме предадоха. Предадеш ли себе си, предаваш и тези, които те обичат, тези, които са около теб, тези, които искат да бъдат с теб. И това е грях.”
"Аз съм си най-големият враг. Безотговорен съм, недисциплиниран."
„Чочо Попйорданов никога не е гледал на себе си като на плейбой!”
"Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е."
