Забележителният български актьор с дръзкия син поглед и бунтарски дух Иван Иванов днес става на 65 години.
Първата му поява на екран е още като студент в ролята на матрос в един несравним филм на родната кинематография “Срещу вятъра” (1977 г.) на Христо Христов. Продукцията обаче не успява да изтластне младия актьор на звездата алея, тъй като симпатичното момче с моряшка униформа няма кой знае какво да изиграе като характер на героя си. По подобен начин се възприема и следващото му участие в двусерийния тв филм “Големият товар”на Иван Комитов. Ролята на Иван Иванов отново е безименна, но все пак му помага да събере впечатления от продуценти и режисьори.
Идва преломният момент, когато режисьорът Борислав Шаралиев залага на красивото лице на младежа, и уцелва право в десятката. Освен красив, той се оказва истински талант и идеален за ролята на Радо – 17-годишен питомец на ТВУ в емблематичния филм “Всичко е любов” (1979). След играта си в лентата, актьорът си спечелва звездна слава и названието”секссимвол”. Филмът печели невероятен зрителски успех, и млади и възрастни се редят на дълги опашки, за да се потопят в историята отново и отново. Само в рамките на 2 месеца той е изгледан от над 2 милиона зрители. “С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи”, заявява актьорът в интервю след премиерата.
И разбира се след като на екрана се появи ново харесвано лице, режисьорите започват да го търсят. Следват бунтарски роли, които много добре му прилягат – в “Лавина”, “Комбина”, “Мярка за неотклонение”, “Романтична история”. По едно и също време се снимат три филма, като най-успешен се оказва “Комбина”. По това време Иванов е истинска българска легенда, феновете полудяват при вида на актьора, момичетата лепят снимки в тетрадките си, а момчетата започват да му подражават. На кинофестивала във Варна през 1982 г. филмът печели уникалната награда “За популярност сред зрителите”.
Един от последните филми на красавеца преди 10 ноември 1989 г. е “Мечтатели” на Иван Андонов, в който пресъздава образа на Димитър Благоев. Той убедително влиза в ролята на Дядото, играе сдържано и обрано, и стои добре в двубоя си срещу началника на полицията Стаменов (Стефан Данаилов). Отново на фестивала в морската ни столица, през 1987 г., Иван Иванов е отличен с наградата за най-добра мъжка роля.
Лека полека актьорът тотално изчезва както от киното. Без да дава интервюта и без да взима роли. Чак през 1997 г. той се обръща към публиката с думите “Не съм се скрил… Просто няма кино и аз направих своя категоричен избор”. Затова се насочва към друг вид изкуство – започва да пише и издава книги: “Този живот – онзи живот”, “Отговори”, “Добре дошъл у дома”, “Живот”. И все пак от време на време се снима и в някои филми – “Стъклени топчета”, (1999), “Наблюдателят” (2001), “Асистентът” (2002), тв сериалите “Едно дете в повече” (2004) и “Врабците през октомври” (2007).