Проблемите с изплащането на компенсации на бизнеса по мерките, свързани със затварянето на цели сектори у нас заради коронавируса, са: администрация, която прави много грешки, липса на дигитализация на процеса и нормативни неясноти. Така коментира пред kmeta.bg Георги Вулджев, икономист от ЕКИП, недоволството на малкия и среден бизнес от бавенето на изплащането на отпуснатите от държавата средства по различните мерки. БСК излезе с данни, че подкрепата за микро и малки предприятия, която е размер от 3 000 до 10 хил. лв. е достигнала до момента до само 21 хил. компании и е на стойност 173 млн. лв. По мярката 60/40 или 80/20 са изплатени 750 млн. лв., а със 111 млн. лв. са кредитирани физически и самоосигуряващи се лица. Изводът на работодателската организация е, че голяма част от фирмите са останали извън обхвата на мерките. Същевременно се появиха парадоксални съобщения, че някои фирми са получавали помощи в нищожни размери от 90 ст. до 92 лв.
Проблеми на нормативно ниво
Що се отнася до това кой да има право на достъп до помощта, има заложени проблеми още на нормативно ниво, смята Вулджев. Според него в класификатора на икономическите дейности има фирми, които имат едновременно обекти, които са затворили заради мерките срещу епидемията и такива, които не са затворили. Този бизнес обаче не получава подкрепа от държавата, защото такива са нормативните изисквания, независимо че търпи щети.
Мудна администрация
Вулджев е категоричен, че най-същественият проблем си остава мудността на институциите в изплащане на парите. Има фирми, които чакат от май миналата година да си получат парите, за които са подали документи, даде пример той. И допълни, че това не може да се обясни с някакви грешки от страна на бизнеса, защото тези фирми са били одобрени и има одобрени пари, които чакат да бъдат раздадени.
Експертът припомни и предложенията на работодателски организации процесът на одобряване и отпускане средствата по мерките да се дигитализира, за да са ритмични плащанията и действително да се окажат подкрепа навреме. Това означава не хора, а система да прави проверките на декларациите и финансовите ангажименти на фирмите към държавата са били спазени, допълни Вулджев. Такава дигитализация би ускорила процеса, но не е направена.
Мерките в подкрепа на бизнеса, който страда по време на пандемията, са пропорционални на оборота и разходите, които самите фирми са декларирали, уточни още икономистът.
