Архитектурно – музеен резерват „Царевец”
Обитаването на хълма Царевец започва още през каменно-медната епоха /4200г. пр. Хр./.
През къснобронзовата /13 – 10в. пр. Хр./ и желязната епохи /10 – 1в. пр. Хр./ на неговата територия възниква и се развива значително по площ тракийско селище.
От 4в. до 7в. на хълма е изградена и съществувала цитаделата на големия късноримски и ранновизантийски град Зикидева. Дебели крепостни стени и порти са отбранявали гъсто застроената с църковни и жилищни сгради укрепена територия. В 7в. градът е унищожен при аваро-славянските нашествия.
През 10в. върху развалините на крепостта е създадено малко българско селище. От края на 12в. до края на 14в. на хълма се издига цитаделата на Търновград – мощни крепостни стени, порти и кули охранявали столицата на Второто българско царство.
Тук се изградени двореца на българските царе и резиденцията на българските патриарси. Крепостта била гъсто застроена със стотици жилищни сгради, над 20 църкви и манастири. От края на 14в. до края на 19в. на хълма са разположени няколко от мюсюлманските квартали на Търново, които са разрушени през лятото на 1877г. при освобождението на града от руските войски. Крепостта върху хълма Царевец е обявена за народна старина през 1927г., а за паметник на културата с национално значение – през 1964г.
Музей “Възраждане и учредително събрание”
Музеят “Възраждане и учредително събрание” е открит на 10 януари 1970 г. В него се пазят множество снимки, оригинални документи и материали, свидетелстващи за богатото и бурно минало на Велико Търново от 15 – 19 век и през епохата на Възраждането. Оригиналната експозиция пресъздава цялостно онези славни векове с тяхната култура, бит, борба за църковна и национална независимост, икономика. Сградата е построена от самия майстор Колю Фичето. В музея се пазят шедьоври на българската иконопис. На последния етаж на сградата на бившия турски конак е реставрираната зала, където през 1879 г. Учредителното събрание приема Търновската конституция. На същото място е избран първият български княз
Къща-музей “Сарафкина къща”
Строена е през 1861 г. от Димо Сарафина — богат търговец и сарафин. След неговата смърт къщата става собственост на жена му Анастасия Сарафката, по чието име тя и до днес се нарича. Скалистият терен е наложил строежът на къщата да бъде от едната страна — откъм ул. Гурко, на два етажа, а откъм реката — на пет. Откъм улицата се влиза през широка врата и преддверие, отворено към вестибюла на третия етаж. Вестибюлът е централното помещение на цялатакъща. На петия етаж околовръстните помещениясепревръщатвоткритагалерия. По-късно къщата била превърната в странноприемница.
В момента къщата е етнографски музей представящ забележителни експонати от народния бит и творчество: народни носии, икони, мебели, обредни хлябове, богата колекция от фотографии и др.
Констанцалиева къща
Това е една от големите запазени и богато украсени къщи в Арбанаси и датира от XVII в. По-късно къщата е купена от Атанас Костанцалията, под чието име е известна и днес. По време на земетресението през 1913 г. тя е разрушена. По-късно е откупена от Леон Филипов, реставрирана с негови средства и предадена на музея.
Къщата е разположена на самата улична линия, от другите страни дворът е ограден с висок зид. Тя е на два етажа, долният е от камък, а вторият е от дърво. В приземния етаж е жилището на пазача (състои се от две помещения), стая за прислугата, маза, складове за стоки, конюшни за няколко коня, скривалище и три стълбища. Входът на къщата е със здрава врата, обкована с широкоглави гвоздеи. Входът за избите също има решетка.