
Днес е Бъдни вечер, денят преди Рождество Христово. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.
Този ден се нарича Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.
Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември – предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец – Игнажден, според православието.
В навечерието на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица – прясно изпечен кръгъл хляб.
В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят:
“Ела, Дядо Господи, да вечеряме.” На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: “Честито Рождество Христово!”, а те им отвръщат: “Амин! На многая лета, за много години!”.
Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва “Отче наш…”, прикаждат трапезата с тамян и запяват Рождествения химн.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)
След това старшият казва: “По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни.” Всички се прекръстват и казват “Амин!”.
В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. “кондак”, вкратце – разкритие религиозната същина на празника.
Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват –
понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог.(от Св. Роман Сладкопевец)
Народните обичаи
В народните обичаи могат да се открият различни традиции, някои от които езически и съответно несъвместими с християнството и православната вяра. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос.
По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество. Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Гадае се за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички. За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол.
Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта, ако солта се е стопила съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
Ето и някои предсказания на Бъдни вечер според Уикипедия:
– Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни;
– Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината;
– Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много;
– Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината;
– Каквото сънувате срещу Коледа, то ще се сбъдне.
Според народните вярвания моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърлят и който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в миналото, тъй и сега, с радост да ги изпълняват.








