На 17 ноември 1993 година е незабравимата нощ на стадион “Парк де пренс” в Париж, когато България побеждава Франция с 2:1 и се класира за финала на Световното първенство по футбол в САЩ следващата година.
Два кръга преди края шансовете на България да се класира са минимални, но Израел изненадва Франция и успява да ги победи, така преди финалният сблъсък България е на 3-то място с 12 точки, а Франция на второ с 13. На Франция им трябва победа или равенство за класиране, докато на България ще се класира само при победа над Франция. В 32-та минута Ерик Кантона отбелязва неспасяем гол във вратата на Борислав Михайлов. Малко след това в 37-та минута Емил Костадинов вкарва изравнителен гол с глава след центриране на Красимир Балъков от корнер. Равенството се запазва и след почивката, когато българите се опитват да вкарат втори гол. Въпреки това френските футболисти успешно противодействат и не позволяват много удари срещу тяхната врата.
В края на полувремето Франция прави опасна атака към вратата на Борислав Михайлов, българските защитници успяват да я неутрализират и поемат топката. Десет секунди преди края на редовното време Емил Кременлиев подава топката към върналия се назад Любослав Пенев, който 4 секунди преди края на редовното време с прехвърлящо центриране успява да изведе Емил Костадинов в стрелкова позиция. Костадинов вкарва гол 1 секунда преди края на редовното време. Коментаторите на Канал 1 Николай Колев — Мичмана и Петър Василев крещят от радост заедно с целия български народ.
В историята остава репликата на Мичмана „Господ е Българин“ с което той се опитва да опише невероятният обрат в мача. 50 000 французи на стадиона не могат да повярват, че техният национален отбор няма да се класира за световното за сметка на България. Минута след изтичане на редовното време съдията свири край на мача с което България се класира за световното първенство. Цяла нощ хората в България празнуват по улиците невероятния успех. След края на мача френският треньор Жерар Улие подава оставка.
