На днешната дата, точно на Великден през 1864, Васил Левски се отказва от монашеския си обет, като сам си отрязва косите. Той напълно се отдава на освободителното движение.
От 1864 до 1866 г. Апостола учителства в с. Войнягово и организира “патриотични дружини” за бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, но е заловен от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактика го довежда до идеята, че изходът на национално -освободителната борба е в пренасяне на нейния център в България. Идеята му се състой в изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в центрове българската революция.
Възгледите на Апостола за изграждане на ВРО и нейните задачи са изложени в изработената от него “Нареда на работниците за освобождението на българския народ” (1871 г.). В уводната и част е формулирана целта на организацията: “С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата свобода, а турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.” За всяко отклонение от тази цел “Наредата” предвижда смъртно наказание. Останалите и параграфи се отнасят до организационната структура на ВРО, правата и задълженията на революционните дейци и наказанията за извършените от тях провинения.
След като получава пълномощието от БРЦК Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното изграждане на ВРО.
Васил Левски се налага като лидер на ВРО, идеолог, организатор и ръководител на българското национално- освободително движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото “който ни освободи, той ще ни зароби”. Проповядва идеята за “свята и чиста република”, за общество и държава, в която всички “да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония”.
