На днешния ден, през 1918 година цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.
В родната историография Фердинанд се разглежда като една противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. Но от друга страна, именно той носи вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби и реално подписва първата национална катастрофа за страната ни.
На 22 септември 1908 г., заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият държавен глава летял със самолет. След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война с подписването на Букурещкия и Цариградския мирен говоро.
След пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III) и напуска завинаги страната.
До края дните си той така и не е допуснат до държавата, на чийто престол престояла 26 години. Фердинанд І умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: Кога заминаваме за България? Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.
