
На днешния ден през 1878 г. ген. Йосиф Гурко влиза победоносно в София. Първите части от Западния отряд на руската армия навлизат в града в ранния следобед на 4 януари 1878 г.
Операцията по превземането на София започва на 7 ноември 1877 г. по заповед на император Александър II. Градът бил важна стратегическа точка за по-нататъшно настъпление на руските войски в Тракия. Освен това по време на войната градът представлява и основен пункт за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие.
Боевете за София започнали на 31 декември при Горни Богров. Въпреки численото превъзходство на турците атаките им били отбити и на 1 януари руските войни преминали в контранастъпление. На 3 януари руснаците превзели селата Кубратово, Биримирци и Орландовци. Пътят на турците за отстъпление към Пловдив бил пресечен. Създадена била възможност османските войски да бъдат обкръжени. За да избегне тази опасност, Осман Нури Паша заповядал незабавно отстъпление към Перник.
Преди да тръгне обаче издава заповед София да бъде опожарена, а складовете с оръжие – взривени. Предупредени били само консулите на европейските държави в София. Граф Вито Позитано – консул на Италия, и Леандър Леге – консул на Франция, решителто се противопоставили на този варварски акт и отказали да напуснат града. След изтеглянето на османските войски граф Позитано сформирал доброволчески отряди за борба с мародерите.
На 4 януари около 14.00 ч. в София влезли първите руски части. Генерал Гурко бил посрещнат триумфално, а в църквата „Света Неделя” бил отслужен тържествен молебен.
На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.
Този избор помага за превръщането на града в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост.
Днес, София (от гръцки – Премъдрост Божия) е столицата и най-големият град в България. Тя е 13-ят по големина град в Европейския съюз с население 1 270 284 души (преброяване 2011), което представлява 17.2% от населението на България. Разположена е в централната част на Западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север.
Общата й площ е 492 кв. км, а средната й надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците й – Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умереноконтинентален.









