24 април е обявен за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915-1923 г.). Назован е първо за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по случай годишнина от началото на геноцида над арменците в Османска Турция през 1915 г. За първи път се отбелязва през 1989 г. В първите години на новия век е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид.
Геноцидът, наричан още Арменски холокост, е извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това.
При започването на “Голямата война” в стремежа си да запази останките от отслабената империя, младотурското правителство възприема политиката на пантюркизъм – създаване на огромна турска империя, която, простирайки се до Китай, би обединявала всички тюркоезични народи от Кавказ и Средна Азия. Планът предвижда турцизиране на всички национални малцинства. Арменското население се разглежда като основно препятствие при осъществяването на този план.
Макар че геноцидът е бил планиран още през 1911-1912 г., младотурците използват началото на Първата световна война като удобен повод за неговото осъществяване.
Центрове на гонения на арменци
В навечерието на Първата световна война в Османската империя живеят повече от два милиона арменци. Около милион и половина от тях са избити в периода 1915-1923 г. Останалите са насилствено помохамеданчени или намират убежище в други страни.
Вторият етап от осъществяването на арменския геноцид е свързан с мобилизацията на близо 60 хиляди арменци в турската армия, които малко по-късно са обезоръжени и избити.
Третият етап на геноцида е белязан от убийствата на жени, деца и старци, от депортирането им към Сирийската пустиня. По време на депортацията стотици хиляди са избити от турски войници и полицаи или от кюрдски разбойнически банди, други измират от глад и болести по пътя. Хиляди жени и деца са насилени. Десетки хиляди са насилствено помохамеданчени.
Репресиите принуждават хиляди арменци да бягат. Те намират подслон в България и Франция.
Арменци от Пейо Яворов
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик –
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Те пият… В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч –
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един – в механата! – открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица…
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ…
Те пият и пеят… Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик –
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият – пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
