Добрият министър на образованието е професионалист в тази област. Ако той е в час с проблемите в сектора и знае към кои експерти да се обърне, тогава той ще бъде успешен. Когато си само един мениджър, или правист, каквато е Меглена Кунева, това поражда съмнения. Образованието е много специфична област. В нея се правят много проучвания. Подходящият министър на образованието знае кого да пита и кога да го пита.
Поглеждайки назад в историята, виждаме една неоспорима тенденция – новият министър идва с идеята да направи промени. Първото му задължение е да направи реформи. Образованието обаче е много тромава система и промените се осъществяват бавно. За съжаление, в последните 25 години се правят само еднопосочни реформи, с които се обслужват определени политически интереси. Няма толкова голямо значение кой ще бъде министър. Важна е посоката и целите, които той ще следва.
За никого не е тайна, че образованието в България претърпява натиск, продиктуван от външни или вътрешни интереси. Образованието е подложено на безмилостни експерименти, които се дължат единствено на некомпетентност. Сещам се за пример от творчеството на Радой Ралин, в който се описва възмущението на поета – „Покатери се на стола на Вазов, някой си Папазов“.
Добрият министър трябва да има специфична подготовка или поне да разполага с екип, който да притежава такава в тази толкова многопластова материя като образованието.
Когато се направи една революция и когато се променя кардинално една система, логиката е следната – първо се режат главите на политическите противници и те биват изолирани. Няма значение какво ще бъде впоследствие тяхното неучастие във властта. Второ, прави се реформа в образованието. Но българските деца са крехки души. Нека си припомним един от заветите на Френската революция, който гласи „човек се ражда като една чиста дъска, каквото напише обществото на нея, то си остава до живот“. Има много истина в това твърдение.
Аз уважавам много Меглена Кунева, още от времето, когато бе журналист в Българското национално радио. Не крия обаче, че съм скептичен – тя едва ли ще се справи с министерството на образованието. Случаят с нейната номинация е до болка познат – старата максима за дялания камък – Кунева е готова за почти всяка една позиция. Това ми напомня за първите години след 1944 г. Тогава директор на училище ставаше директор на обувен завод, а след това и на операта… Винаги, когато се подготвят управленски кадри, те трябва да са преминали през специфичния тренинг на професията.
Образованието е може би първа сфера по значимост в дългосрочна перспектива. Всякакви заигравания в тази област могат да донесат неприятни изненади.
*Димитър Гронев е роден през 1945 г. От началото на 70-те години се занимава с политическа психология. Преподавател е в АОНСУ до 1990 г. Работил е в Института за съвременни социални теории в отдел “Средства за масова информация”.
Гронев е бил главен експерт към Парламентарната група на БСП във Великото народно събрание. Участник и консултант в множество предизборни кампании на левицата. Известен е с анализите си в БСП по време на най-дълбоката криза за партията през 1997 г. Женен, има четири деца.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
